Ревматоидният артрит при децата ги прави, инвалиди. Болестта уврежда опорно-двигателния им апарат и започва да разрушава ставите.  В традиционната медицина е прието всички автоимунни заболявания на съединителната тъкан да се наричат ревматични заболявания, а още и колагенози, защото увреждат колагеновите влакна на съединителната тъкан. Към тях спада и ревматизмът, но не само той.
Ревматичните болести, особено ревматоидният артрит, все повече се разпространяват сред децата и подрастващите. А при тях те водят до развитие на детска инвалидност.

Причините за разпространяване на това заболяване сред децата все още не са напълно известни. Предполага се, че ръстът на заболеваемост може би е свързан с влошената околна среда и с неправилното приемане на определени лекарствени препарати.

Някои специалисти смятат, че основна роля играе генетичната предразположеност. Но и в този случай провокатор е външната среда.

ПРИ ДЕЦАТА ТАКИВА ПРОВОКАТОРИ СА:
•инфекциите;
• физическите и психичните травми;
•повишеното слънчево излъчване;
•промяната на климатичните условия.

В резултат на това може да възникне срив в
имунната система. И тогава тя, вместо да атакува чуждите вируси и бактерии, започва да унищожава тъканта на собствения организъм. Т.е. развива се автоимунна патология.

КЪМ РЕВМАТИЧНИТЕ БОЛЕСТИ СПАДАТ:
• ревматоидният артрит;
• анкилозиращият спондилоартрит;
• спондилоартритът;
• системната кожна туберкулоза;
• системната склеродермия;
• полиартритът;
• дерматомиозитът.

Практически всички те протичат с увреждане на вътрешните органи - сърцето, белите дробове, централната и периферната нервна система, кръвоносните съдове. Могат едновременно да възникнат нарушения на функциите в няколко органа, което състояние се нарича полиорганна недостатъчност. За всички тези болести е характерно увреждане на опорно-двигателния апарат, съпровождащо се с разрушаване на ставите. Това води до нарушаване на двигателните функции. При тези болести се увреждат и очите, което може да доведе до слепота. Болните с ревматоиден артрит рязко изостават във физическото си развитие.

СЛЕД ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ ДЕЦАТА СЕ РАЗВИВА СИНДРОМЪТ НА КУШИНГ
За лечението на ревматичните заболявания се приема специален препарат, който обаче се отразява много неблагоприятно на организма. Защото това е универсален хормонален препарат от групата на синтетичните глюкокортикоиди.

Преди време се е приемал за лечение на надбъбречна недостатъчност. Всъщност глюкокортикоидите са повлияли положително на много тежки болести - автоимунни, алергични, онкологични. Но още когато започнало тяхното прилагане, били описани страничните им действия -например частично развитие на зависимост от тях, което предполага, че болният всеки път се нуждае от все по-голяма доза.

За съжаление има ревматични заболявания, за лечението на които непременно се приемат глюкокортикоиди. При тежко протичане на болестта (особено кожна туберкулоза, дерматомиозит, васкулит), за да се спаси животът на болния, се налага да му назначават високи дози от тези хормонални препарати. Но при малките деца това е доста опасно.

Вследствие на такова лечение те развиват така наречения синдром на Кушинг. Той се характеризира с „лунообразно" лице, затлъстяване (при това мазнините се отлагат само на корема и гърдите) и повишено окосмяване. При тези деца се повишавта кръвното налягане и склонността към инфекции, трудно заздравяват раните, развиват остеопороза.

ГЛЮКОКОРТИКОИДИТЕ ПОДОБРЯВАТ СЪСТОЯНИЕТО, НО СИЛНО УВРЕЖДАТ ЕНДОКРИННАТА СИСТЕМА
Независимо от всичките странични действия не трябва да се спира приемът на препарата, защото детето може да умре от надбъбречна недостатъчност. Тези глюкокортикоидни препарати са много коварни - те бързо подобряват състоянието на болния, но освобождават от работа ендокринната система на организма. Т.е. тя престава да действа. И тук е много важно да се открие навреме какво точно ревматично заболяване развива детето. Защото много от тях започват по един и същи начин. И в такива случаи лекарите използват по-лесния път: те не изчакват да се появят по-характерни симптоми и поставят диагноза недиференцирана колагеноза. Това означава неразпознато увреждане на съединителната тъкан, преди всичко увреждане на колагеновите влакна. И назначават големи дози препарати. При повечето болни симптомите наистина изчезват, но става невъзможно да се разпознае истинската диагноза. Тогава се налага да се „поправи" грешката и лекарите вече са принудени да намалят дозата на коварното лекарство. Това обаче от своя страна предизвиква обостряне на заболяването. Само така могат да се открият симптомите и да се назначи правилното лечение. И не всякога става въпрос за ревматични болести, а се откриват както автоимунни заболявания, така и инфекциозни и онкологични.

НОВАТА ГРУПА ПРЕПАРАТИ - „БИОЛОГИЧЕСКИ АГЕНТИ" -СА ПРОБИВ В ЛЕЧЕНИЕТО НА РЕВМАТОИДНИЯ АРТРИТ
Специалистът-ревматолог никога няма да заяви, че ще излекува хроничния ревматоиден артрит или анкилозиращ спондилоартрит. Но той трябва навреме да постави диагноза и да започне лечение, което да помогне да отслабнат симптомите и да спре прогресирането на заболяването. По този начин може да бъде поставена бариера на развитието на полиорганна недостатъчност и инвалидност. И да не се стигне дотам, детето да изостава в своето физическо и полово развитие, а да живее нормален и пълноценен живот.

КАК СЕ ЛЕКУВА ЗАБОЛЯВАНЕТО?
В областта на ревматологията вече има направен пробив в лечението на ревматоидния артрит и анкилозиращия спондилит. Създадена е съвършено нова група препарати, така наречените „биологически агенти". Те са получени по генноинженерен път. Специалистите смело сравняват това откритие с изобретението на пеницилина и наричат новите лекарства „златните куршуми". Всеки от тези препарати е насочен към определена мишена, към отстраняване точно на тази причина, която предизвиква възпаление и разрушаване на хрущяла и на костите при ревматоидния артрит и анкилозиращия спондилит. За разлика от класическите имунодепресанти, новите препарати не влияят върху другите звена от имунната система и съответно не предизвикват странични ефекти. Важното е те да бъдат приемани възможно най-рано - през първите 3 до 6 месеца от развитието на болестта, докато не са се развили необратими изменения в ставите.

Прочети и запомни!
Ако биологическите агенти бъдат назначени в начален стадий на болестта, те могат да гарантират ремисия при 90 на сто от децата. Когато детето боледува от ревматоиден артрит няколко години, пак се постига ремисия, но в по-малка степен.