Нормално е родителите да се притесняват от вредните навици на детето си. От една страна, те не са красива естетическа гледка, от друга, имат здравни последствия. В цитирания случай с гризането на ноктите кожата се нацепва и се възпалява, в някои случаи инфекцията  може да обхване целия пръст и да се наложи хирургична намеса. Да не говорим, че чрез ръцете в устата се вкарват много инфекции, често небезобидни като хепатит .
Трудно е да се даде обобщен съвет на всички с подобен проблем, защото децата са различни (както и родителите), също и причините, довели до неприятния навик. Много родители смятат, че това е нервен тик, защото са забелязали, че при всяка неприятна ситуация или притеснение детето захапва пръстите си. Но причините могат да са и съвсем прозаични, като убиване на времето например, скука, безделие, навик. Някои психолози смятат, че това е авто агресия. Тези деца отреагирват агресивните импулси не навън, а срещу самите себе си. Те се чувстват притеснени от прекалените (според тях) изисквания на родителите си или учителите и насочват породената от това агресия не срещу външния свят, а реагират, като си гризат ноктите или си смучат палеца. Или си дърпат постоянно косата. Само не си мислете, че детето прави това, за да ви ядоса.

Не се сърдете на детето

че не може лесно да се откаже, на него му е толкова трудно, както на пушача да остави цигарите или дебелият човек да намали яденето. Но трябва да направите всичко възможно да помогнете на детето да преодолее неприятния навик.

Първо помислете има ли нещо, което да тревожи детето. Семейните скандали и напрежение, раздялата с любим човек, нервни и

притеснени родители

които нямат време и настроение да се занимават достатъчно с децата си, са само част от причините, които могат да доведат по-чувствителните деца до тези стереотипни действия. Амбициозните родители, които натоварват децата си със свръх очаквания, също травмират психически наследниците си. Гризането на ноктите в тези случаи е заместително удоволствие и успокоение. Всеки човек инстинктивно прибягва до някакво действие за туширане на напрежението. Ще припомня за пушача, който веднага пали цигара, като се ядоса. Опитайте се да разтоварите детето от прекомерните изисквания и му дайте възможност да отреагира гнева си навън, например като му търпите агресивните игри. Има събития, които не могат да се избягнат, като раздялата например. Но доста неприятности в семейството могат да бъдат спестени на детето. Показвате ли на детето, че го обичате, цените и уважавате? Ако то е спокойно, че има стабилна опора до себе си и е обичано при всички обстоятелства, няма да прибягва до методи за

самоуспокоение

Това, че детето си гризе ноктите или си смуче палеца, не трябва да ви кара да се чувствате виновни. Не се карайте на детето! Правете се, че не забелязвате какво прави и то ще загуби интерес към тази толкова дразнеща ви дейност. Колкото повече се ядосвате и му се карате, толкова повече засилвате интереса към „порока" му. Особено във възрастта на отричането (около втората година и в пубертета), когато

всяка забрана се приема

като предизвикателство и борба за надмощие. Най-много с караници да накарате детето да започне да гризе и пръстите на краката си (имам такъв случай). Когато видите, че детето е захапало някой от крайниците си, просто му отвлечете вниманието с нещо интересно. Ако вечер почетете заедно приказка за заспиване, пръстите няма да играят роля на приспивателно. За да не бъдат

ръцете в устата

те трябва да правят нещо друго. Когато най-много си гризе ноктите или си смуче палеца, точно тогава му създайте работа. Предложете да нарисува нещо, да играе с интересна игра. Компютърните игри в тези случаи имат положителен ефект - ръцете са заети. Добра работа върши и малка топка, която се мачка с ръцете. Не го оставяйте да скучае.

Опитайте лечение с горчив лак или мазило. Те, разбира се, не премахват причината за навика, но могат да бъдат спомагателно средство в борбата с него. По аптеките се продава

специален горчив лак

за деца, които си гризат ноктите или си смучат пръстите. При някои има много добър ефект, при други - не. Може да се използва и течен аналгин, като се намажат пръстите, докато детето спи, стига то да няма алергия към него. Някои прибягват до друга хитрост. Намазват пръстите с лечебно багрило (фуксин, гранофурин) уж за дезинфекция на раничките и децата се отвращават от оцветените си пръсти. Поощрението също е добра тактика. Момиченцето ще е доволно, ако му обещаете атрактивен, скъп лак за нокти, но при условие че пръстите му изглеждат добре.