Времената, когато децата са боледували от авитаминоза, водеща до тежки изменения в организма вече са отдавна забравени.Витамините наистина са необходими на подрастващия организъм, както и основните хранителни вещества: белтъчини, въглехидрати и мазнини. Особена потребност от витамини децата имат по време на болест и в периода на оздравяване, а също така при промяната на някакви условия: детето постъпва в детска градина, разделя се с любимата баба или майката тръгва на работа.  Витамините са особено необходими през пролетта, когато организмът страда от техния недостиг.

Повечето от тях се съдържат в плодовете, зеленчуците, млечните и месните продукти.

Като особено необходим на детето може да се посочи витамин С. Той взима участие в много химични реакции, които обезпечават обменните процеси в организма, способства за нормализирането на състоянието на стените на съдовете и усвояването на желязото от организма.

Той помага на тялото да се противопостави на стресовите ситуации и повишава имунитета.

Най-богато съдържание на витамин С имат шипката, касисът, цитрусовите плодове, кивито, ягодите, сладките чушки, картофите, броколито, зелето, доматите и лука.

Всеизвестен е фактът, че най-много витамин С се съдържа в кората на плодовете, но не забравяйте, че вносните плодове са обработени с вещества с цел предпазване на продукта от бързото му разваляне.

В цитрусовите плодове витамин С се запазва най-добре и затова те са за предпочитане, особено през пролетта.

Все пак внимавайте - така любимите на децата портокали и мандарини могат да предизвикат алергия. Лимоните и грейпфрутът са по-малко алергенни, но пък техният кисел вкус не допада на децата.

Витамин А (ретинол) отговаря за състоянието на кожата, лигавиците, зрението. Той способства за съпротивителните сили на организма към различните инфекции и повишава имунитета.

Витамин А е мастноразтворим витамин и затова при употребата на достатъчно количество млечни продукти не възниква недостиг от него.

Предшественик на витамин А е каротинът (провитамин А), който се съдържа в морковите, тиквата, кайсиите, доматите, магданоза, бобовите растения, спанака. Именно каротинът определя жълтия, червения или оранжевия цвят на плодовете и зеленчуците.

По време на топлинна обработка витамин А почти не се разрушава, но все пак е по-добре продуктите да се употребяват сурови или задушени.

Витамин D или “антирахитният” витамин е необходим на детето за правилното формиране на костите. При неговия недостиг се нарушава наслагването на калций в костите и детето развива рахит.

Витамин D се произвежда в организма на човека (при въздействието на слънце то) или постъпва с храната. Богати на този витамин са черният дроб, яйцата (жълтъка), хайверът, мазните сортове риба.

Витамин Е защитава клетките от увреждане, т.е. има антиоксидантен ефект. Той взима участие и в процесите на половото съзряване. Съдържа се най-вече в растителните масла (най-много в царевичното), яйчния жълтък, зелените зеленчуци, ядките, кравето масло.

Витамин В1 (тиамин) взима участие във въглехидратния обмен, регулира процесите на растежа, правилното формиране и функциониране на нервната система. Недостигът на този витамин предизвиква нарушения в сърдечно-съдовата и нервната система.

Източници на витамин В1 са пълнозърнестите продукти, бобовите растения, свинското и говеждото месо.

Витамин В2 (рибофлавин) взима участие в реакциите на мастния, въглехидратния и белтъчния обмен, процесите на растежа и възобновяването на клетките.

При неговия дефицит са наблюдават поражения по кожата и лигавицата на устната кухина, стомах а, червата, очите.

Рибофлавинът е сравнително устойчив към високата температура и не се разрушава при приготвяне на храната.

Източници на витамин В2 са зърнените култури, ядките, марулите, спанакът, млякото и сиренето.

Витамин В3 (витамин РР, ниацин, никотинова киселина) взима участие практически във всички процеси на обмяната на веществата, във функционирането на нервната система, стомах а и червата.

В организма се синтезира в малко количество и постъпва главно с храната. Съдържа се в месото, рибата, гъбите.

По време на топлинна обработка се губи около 15-30% от този витамин, но при замразяване и консервиране той се запазва добре.

Витамин В6 (пиридоксин) има значение за регулирането на белтъчния обмен, подхранването на кожата, функционирането на нервната система.

При недостиг се развива анемия, възникват дерматити и се нарушават функциите на нервната система.

Витамин В6 се съдържа в сиренето, месото, рибата, ядките, зелето соята, ориза и картофите.

Витамин В9 (фолиева киселина, фолацин) взима участие в много обменни процеси, способства за разделянето на клетките и притежава известно антиканцерогенно действие. Особено значение има по време на вътреутробния период и в ранната възраст на детето, тъй като обезпечава процесите на растежа.

Недостигът на фолиева киселина може да доведе до анемия и забавяне на растежа. Витаминът се съдържа в черния дроб, соята, ядките, зелето, магданоза, марулята.

Витамин В12 (цианкобаламин) играе важна роля за образуването на нуклеинови киселини, съзряването на еритроцитите, функционирането на нервната система.

Той се синтезира частично в организма и необходимото количество от този витамин трябва да се попълва допълнително отвън.

Витамин В12 се усвоява в червата само при условие че детето получава храна с достатъчно количество белтъчини.

При недостига на този витамин възниква анемия и нарушения в храносмилането. Обикновено недостигът се появява при строга вегетарианска диета, тъй като витамин В12 практически отсъства в растителните продукти. Богати на него са месото, черният дроб, яйцата, млечните продукти.

Всички изброени витамини са от голямо значение за здравето на детето и особено през неговата първа година. Затова и менюто на майката, кърмеща своето дете, също трябва да бъде разнообразно и балансирано.

За да се предпази детето от развитието на хиповитаминоза храненето трябва да се състои както от месни и млечни продукти, така и от плодове и зеленчуци. Същото се отнася и за по-големите деца.