Българите сме критични и много обичаме да даваме оценки и определения. Още повече обичаме да следваме стереотипи и да робуваме на общественото мнение.За първи път се сблъсках с различни, противоречиви и „стериотипни” мнения по въпроса, в случая - по

Като родих обаче започнаха истинските „битки” и спорове - кърмещи срещу некърмещи майки, ранно срещу късно захранване, за и против хомеопатията, за и против проходилката, за и против наказанията, за и против боя и т.н и т.н.

Всеки защитава позицията си , всеки е прав за себе си, почти всеки не признава друго мнение. Жените дори и само далечни онлайн познати от форумите, успяват да се скарат, има драми, сърдити, накратко - женска му работа.

В един момент престанах да се впечатлявам. Реших, че ще правя каквото си искам, ще възпитавам и отглеждам детето си както намеря за добре и заключих, че инстинктът и майчината любов са най-важните „съветници”.

В друг момент се примирих и с определението „лоша” майка, негласно (или може би гласно) давано и втълпявано ми основно от другите и основно от майки.

Та накратко, лоша майка съм защото:

-се върнах на работа малко след като синът ми навърши 1 година.

Понякога дори си мисля, че това е прекалено дълъг период. И не, обожавам си детето, обожавам всеки миг прекаран с него, безумно щастие е първото зъбче, първата самостоятелна стъпка, първата дума „мама”. Но е и много опасно и измамно!

В един момент ставаш основно МАЙКА и СЪПРУГА, започваш да се страхуваш от социалните контакти с несемейни приятели, страхуваш се, че никога отново няма да се справиш в работата и като професионалист.

В същото време усещаш крещяща нужда от промяна. Най –често в такива моменти решението идва само – пак забременяваш. Браво на осмелилите се, аз не успях.

-кърмих сина си близо година и половина.

Накрая лъжех, че съм го отбила, а ако споделях с някоя приятелка, че все още кърмя, реакцията беше ...хм... меко казано странна. Няма значение, че Световната здравна организация препоръчва и толерира дългото кърмене, т.е. поне до към 2 годинки или докато детето само се откаже.

-кърмих детето си навсякъде – паркове, молове, коли, ресторанти. Това не ме прави точно „лоша”, може би по-скоро „невъзпитана” - как може да си показвам гърдите навсякъде.

-първите 6 месеца не давах вода и захраних след 6-ия месец – тук се уморих да обяснявам, че щом детето се кърми на поискване, а 90% от съдържанието на кърмата е вода, няма нужда от други течности и детето определено няма да се обезводни.

-не ползвах проходилка, каишки за прохождане – считам проходилките за опасни (не само аз).

В повечето европейски, и не само, страни са забранени. Детето с каишки пък ми прилича на кученце, въпреки, че понякога е спасение за кръста на по-високите майки и татковци.

-не ползвах биберон залъгалка – съжалявам, но ми прилича на щепсел и според мен просто тушира някаква конкретна потребност.

-позволявам на детето ми да яде само, да се цапа, да джапа в локвите - като падне му казвам ”браво” и го оставям сам да се справи и да се изправи.

Сигурно има още много подточки.

Предполагам звуча прекалено крайно, може би прекалено откровено. Но много ми се иска да кажа на по-младите и по-неуверени и на всички бъдещи майки – не слушайте кой какво ви казва, не се впечатлявайте – вие най-добре знаете, можете и усещате какво е най-добро за вашето дете.

И четете –различни източници (по възможност не само български) и много, така ще успеете да си изградите реална и собствена представа за нещата. И се радвайте, усмихвайте и бъдете спокойни и обичащи. Важно е.