От училището карат Лански да го изследва. Диагнозата: аутизъм, неврологично и поведенческо разстройство, за което няма известен лек.
Но Лански отказва да повярва, че за Макс няма лечение. В търсене на отговор тя стига до хомеопатията, лечебно изкуство, появило се през 18 в. и радващо се на възобновена популярност в наши дни, заради растящия интерес на хората към алтернативната медицина.
Хомеопатията лекува болестите с крайно-минимални количества - на билки, животински субстанции и химични съединения, толкова разредени, че в крайния разтвор често не остава нито една молекула от разредената субстанция.
Хомеопатията не само предизвиква известните закони на науката, тя предизвиква и здравия разум. Но щателни проучвания показват, че тя просто действа.
В проведен в Германия експеримент, хомеопатичното лечение на световъртеж е дало по-добри резултати от лечението с лекарства. В Харвард, хора с леки мозъчни травми са показвали значително подобрение при лечение с хомеопатични средства.
Хомеопатичните препарати показват също, че подсилват ефекта на конвенционалното лечение. Проучване на Университета на Вашингтон сочи, че при лечение на деца с инфекциозна диария, тези, на които е дадено и хомеопатично лекарство към стандартния рехидриращ разтвор (съдържащ вода, захар и соли) са се възстановили напълно след два и половина дни – ден и половина по-рано от онези, които са приемали само рехидриращия разтвор.”Критиките към хомеопатията казват, че понеже не може да бъде обяснен принципът й на действие, тя вероятно не действа”, казва Майкъл Карлстън, лекар от Калифорния, който комбинира вече 30 години традиционна медицина и хомеопатия в назначенията си. “Но такова мнение е лицемерно. Аспиринът е бил използван 90 години преди ефикасността му да бъде обяснена и никой не го е пренебрегвал, заради това”, допълва д-р Карлстън.
Странната медицина
Малко, след като синът й е бил диагностициран, Лански открива статия в списание за алтернативни форми на лечение на деца с поведенчески проблеми.Приятел на Лански я насочва към хомеопат - Мелничък. Хомеопатът не предприема никакви изследвания, нито иска някакви други диагностициращи тестове. Той просто задава въпроси, включително и такива, които един лекар би сметнал за неуместни в случая. Проучва ненаситността на Макс за мляко, неспокойния му сън, сините оттенъци в бялото на очите му, неговото безпокойство, напрежение, ласкавост, упорство, перфекционизъм.
После, използвайки справочници, хомеопатът намира субстанции, които предизвикват същите състояния при здрави хора. Това е фундаменталния принцип на хомеопатията – Законът на подобността. В него е заложена идеята, че болестта може да се излекува от субстанции – растителни, животински или минерални, които пораждат у здрав човек същите симптоми като при болния.
Хомеопатът решава да даде на Макс Carcinosin - препарат, направен от безкрайно малко количество човешка ракова тъкан. “Има два вида хомеопатични лекарства”, обяснява Мелничък. “Някои лекуват симптомите – например арниката действа добре при разтягане на мускул. Освен това обаче има и “органически” препарати и те са тези, които трябва да бъдат свързани с личността на пациента. Макс съответстваше на профила на Carcinosin, който включва симптомите на перфекционизъм, безпокойство, проблеми със съня и пристрастеност към млякото.”
Същевременно Мелничък предупреждава, че не всяко дете с аутизъм трябва да взема Carcinosin. “Трябва да приспособите лечението към уникалните особености на пациента”, казва той.
Лански смесвала малко Carcinosin с вода и давала на Макс по една чаена лъжичка всяка сутрин. След два дни забелязала леки промени: “Речта на Макс се подобри и той изглежда стана по-осъзнат социално.”
През следващите два месеца тенденцията към подобрение продължила.
А може би хомеопатията не прави нищо!?
Хомеопатията се развила в края на 18-ти век - време, когато лекарите са знаели малко за болестите. Хомеопатията била спорна от самото начало, заради другия постулат на Хахнеман – Закона за усилването на ефекта, според който хомеопатичното лекарство става толкова по-силно, колкото е по-разредено. Критиците надават вой ... “Хомеопатията е абсурд”!“Тя е несъстоятелна – на теория и на практика”.
“Няма основание да се вярва, че хомеопатията има някакъв ефект”, казва Робърт Барац, президент на Националния съвет срещу измамите в здравеопазването в Масачузетс. “Хомеопатията е магнит за ненадеждни лекари, които представляват заплаха за обществената безопасност. Тя е шарлатанство.”
Може би хомеопатията е лечение с “нищо”.
Странната сила
Плацебото няма пряко влияние върху организма. Но когато се дава за лечение на почти всякакви болести (обикновено при клинични изследвания за доказване ефективността на даден продукт – б.н.) – от настинки до сериозни заболявания – почти една трета от пациентите съобщават, че са се повлияли добре. “Плацебо-“лечението” дава такъв резултат заради способността на съзнанието да влияе върху тялото”.
Много проучвания показват, че когато лекарят назначи някакво лечение, хората очакват, че то ще им помогне и именно това очакване само по себе си съдейства за излекуването. Също, чрез механизма психика-тяло, който не разбираме напълно, плацебото ускорява отделянето на ендорфини – естествени вещества в организма, които повдигат настроението и облекчават болка
та. “Подобрението при пациенти, приемащи хомеопатични препарати, е обикновен плацебо-ефект”, казва Симпсън.Анализ в Германия, направен през 1997 г. върху 89 проучвания също казва, че хомеопатията често има значително по-добър ефект отколкото плацебо.
Хомеопатията не е единственото алтернативно лечение, което традиционната медицина не може напълно да обясни. Енергийните пътеки, смятани за фундаментални при акупунктурата, не отговарят на никоя известна структура в тялото, но доклад от 1998 г. на Националния институт за здравето в САЩ заключава: “Данните, подкрепящи акупунктурата са толкова силни, колкото и онези за много от приетите западни медицински форми на лечение”.
Въпреки това, акупунктурата е почти толкова приета, колкото и хомеопатията.
Невъзможно лечение?!
На Ейми Лански й е “все тая”, че хомеопатията е едно от най-малко приетите форми на лечение. След 9 месеца синът й Макс е съвсем различно дете: разговорлив, активен, общителен и популярен. Под ръководството на Мелничък, Лански постепенно намалява дозите Carcinosin и в крайна сметка прекратяват приемането на препарата. Макс продължава да се подобрява.
На 5 годишна възраст той е фактически като всяко друго дете. “Сега посещаваме Мелничък може би два пъти в годината”, казва Лански. “За мен Макс е излекуван.”
Опитът с Макс кара Лански да напусне работа и да започне да изучава хомеопатия. В последствие отваря собствена практика. “Като учен – казва тя – аз оценявам хомеопатията като невъзможна. Но видях, че излекува сина ми.”