Всяка година наесен фармацевтичните компании пускат нова антигрипна ваксина. Тя обикновено е предназначена да предпазва от трите грипни щама, за които епидемиолозите са прогнозирали, че ще са най-разпространени през настъпващия зимен сезон. Но колко често се случва пациентите да си поставят ваксината, само за да пипнат тежък грип въпреки това? Проблемът е, че вирусите на настинката и грипа мутират толкова бързо, че понякога са неразпознаваеми за антителата, произвеждани от тялото в отговор на която и да е конкретна ваксина. Оказва се обаче, че тези антитела - за разлика от други срещу заболявания като тетанус или магарешка кашлица -могат да предложат стабилна и доживотна защита срещу грипа, стига да си имат работа с правилния щам.

На въпроса колко дълъг е животът на антителата срещу грипа отговаря Ерик Алтшулър, преподавател по физиотерапия и рехабилитация в Университета по медицина и стоматология в Ню Джърси, САЩ, и съавтор на наскоро публикуван в списание Нейчър доклад за антителата срещу грипния вирус, предизвикал пандемията през 1918 година.

Е.А.: Според нашето изследване те се запазват през целия живот на човешкото тяло - над 90 години.

При него ние търсихме антитела срещу грипа от 1918. Преди няколко години вирусът бе реконструиран в лаборатория, така че имахме възможност да го тестваме, за да разберем дали 90 години по-късно все още можем да открием антитела. Набрахме оцелели от пандемията - хора, родени през 1915 година или по-рано. Установихме, че на практика всички от тях - около 90% -имаха добри „титри" срещу грипа от 1918, което означава, че все още имаха доста високи концентрации на антителата в кръвта си, докато при контролните участници, родени след 1926 година, това важеше само за около 10%. Наистина забележително откритие.

Важният въпрос при това изследване е дали антителата все още действат след цялото това време и мисля, че моите колеги наистина откриха някои много убедителни резултати. Пратих кръвните проби от оцелелите на професора по микробиология Крие Баслър от Маунт Синай и Джеймс Кроу от Вандербилт, който е специалист по педиатрия, микробиология и имунология. Д-р Кроу и колегите му изолираха пет различни антитела срещу грипа от 1918 година, след което д-р Баслър и екипът му проучиха как те се свързват с вируса. Оказаха се доста силни и специфични. Направихме сравнение с други вируси, като изследвахме например дали антителата биха се свързали с грипа от 1999 година или по-ранни щамове, като да речем от 1943. Повечето антитела се свързваха единствено и само с вируса от 1918. Едно от тях се свързваше, но много по-слабо, с два други. Така че това според нас е наистина добро доказателство.