Или защо, след като ги възпитавате еднакво, децата ви съвсем не си приличат? Една от причините е в поредността на раждането им.
Ако в семейството има само едно дете, то, по правило, би трябвало да е доста критично и самокритично, да умее да си поставя (и да преследва) цели, да е отлично организирано, добросъвестно и надеждно. На единствените деца са им нужни факти, идеи, детайли. Такова дете, същевременно, обикновено расте, задавайки много (и сериозни) въпроси, не обича да признава грешките си (тъй като смята, че винаги има право), трудно приема критиките по свой адрес и е склонно да проявява упорство, граничещо с непослушание. Тези деца, също така, са доста раними. Ако става въпрос за първородно дете, трябва да отбележим, че те са лидери по природа и поради това често постигат повече в живота. Много от тях стават политици, ръководители или заемат различни обществени позиции “в светлината на прожекторите”. На децата, родени първи в семейството, по природа им е присъщо усещането за привилегированост.
Първородните деца, по принцип, са много внимателни да не изпуснат някакъв детайл, те са много прецизни, точни и организирани, не обичат изненадите и винаги решават проблемите веднага.
Голям недостатък в характера им, обаче, е склонността към честа смяна на настроението. Те също така не умеят да делегират права, тъй като не могат да се доверят на друг така, както вярват на себе си. Често са перфекционисти и прекалено съзнателни. Първородните деца, също, се страхуват панически от отказ или да не бъдат отхвърлени.
Второто дете в семейството (както и трето, четвърто, но не и последното родено) обикновено се превръщат в “душата на компанията”, тъй като умеят да градят добри отношения и не обичат конфронтациите. Принципът на живота им е “спокойствие, баланс и никакви “резки движения”. Хората, които са се родили, така да се каже, по средата между първото и последното дете, са спокойни, уравновесени , стъпили здраво на земята. Те умеят да подхождат към проблемите комплексно, опитват се да накарат всички около себе си да се чувстват добре и щастливи. Поради тази причина от тях стават отлични дипломати.
Същевременно, те трудно вземат решения, които може да засегнат някого, винаги и за всичко винят себе си, дори и когато е очевидно, че нямат вина и в сравнение с първородните са по-малко енергични, но пък в по-голяма степен от тях се стремят да получат одобрението и обичта на околните.
Положителните черти на последното дете в семейството са общителността, умението да предразполагат хората – с тях всички се чувстват като със “свой човек”. Те са екстроверти, рисковачи, а енергията им е заразна.
По принцип, обаче, последният “номер” в семейството бързо губи интерес към каквото и да било, страхува се да не бъде отхвърлен, много се притеснява да получи отказ, но създава много контакти с много хора не поради страх от самота, а просто защото това му харесва и го забавлява.