Варицелата е остро, вирусно заразно заболяване, което е познато в нашата страна от по-възрастните хора под названието „лещенка". От нея боледуват само хората. Предава се между тях, без участието на животни, гризачи, инсекти и др. Тя е силно прилепчива и децата в голямата си част я прекарват след двегодишната си възраст (рядко преди това), особено тези, които посещават детски заведения и по време на първите години в училище. В периода на детско-юношеската и по-напредналата възраст могат да прекарат инфекцията само тези, които не са боледували, тъй като варицелата предизвиква след преболедуване от нея траен, продължителен имунитет. Повторните заболявания са изключително рядко събитие.
Варицелните вируси се предават в пряк контакт с болния от лещенка по въздушно-капков път. Те са много слабо издръжливи във външната среда и поради това практически не е необходимо да се провежда текуща дезинфекция (обеззаразяване) на предметите и помещенията, в които е пребивавал или е настанен болният. Варицелата се проявява с първите си признаци 10 до 21 дни след контакта с болното дете или възрастен. Последният е заразен от началото на заболяването до отпадане на крустите (коричките) от изривните кожни единици.

Варицелното заболяване се характеризира най-често с остро начало, при което повишаването на телесната температура не е повече от 39 градуса. Появява се обрив, който е по-обилен по корема, трупа и горните части на ръцете и краката, но е по-слаб по лицето и не се появява по дланите и ходилата. Първоначално обривните единици представляват дребни розови петънца, които за няколко часа се надигат и оформят папули и везикули (мехурчета). Последните съдържат бистра течност. До 2-3 дни те започват да засъхват, като се образуват тънки корички, които до 2 седмици отпадат, без на тяхно място да остават белези и ръбци. Развитието на заболяването най-често е на два до три тласъка, поради което има голямо многообразие в появата на обривните единици, които са в различни стадии. Наред с розови петънца има папулки и мехурчета, дори такива, които започват да завяхват. Описаните обривни единици по кожата се развиват и по лигавичните повърхности на устата, гърлото, носоглътката, конюнктивите на очите, ларинкса и половите органи. В устата и по лигави ситуации и във връзка с други заболявания. Приема се, че след преболедуване варицелно-зостерният вирус се съхранява в нервните задни ганглии и при отслабване на имунните защитни сили проявява своята болестотворност.

За лечение на варицелата няма специфични средства и медикаменти. Не се прилага и ваксинален препарат за масова профилактика на заболяването. Не се прилага задължителна хоспитализация и болните се лекуват и изолират при домашни условия. Важни са грижите за поддържане на чиста и суха кожа на тялото, използване на подходящи средства против сърбежите. Уместно е на контактното лице с болен от варицела в продължение на инкубационния период да се осигури ежедневен прием на натурален имуностимулатор в подходяща за възрастта на съответния човек дозировка.