Българското кисело мляко за първи път се споменава в Западна Европа през 1664 г., след като един арменец от Цариград успява да излекува френския крал Людовик XIV от неизлечима за тогавашното време стомашна болест. Той подложил знатния си пациент на диета с българско кисело мляко. В знак на благодарност Людовик разпространил из Европа информацията за чудотворната храна, която го спасила. В началото на XX век в най-известния по това време институт "Пастьор" в Париж на работа постъпва големият руски биолог, ембриолог, бактериолог и имунолог Иля Мечников (1845-1916). Стареенето той смятал за болест като всяка друга. Според учения белтъчните вещества в дебелите черва загниват, при което се получават токсични амини, вредни за човека. Те се абсорбират от организма и предизвикват промени в тъканите на артериалните стени. В резултат на това настъпват възрастови изменения, които водят до преждевременна смърт. Мечников смятал, че вредното действие на тези микроорганизми би могло да се намали чрез приемане на подходящи лактобацили.
След като направил проучвания в 36 страни, ученият установил, че най-много столетници има в България - четирима на 1000 души. Той отдал това на редовното консумиране на българско кисело мляко. Пръв руският изследовател поставя на строга научна основа хранителните, диетичните и лечебните свойства на нашето мляко и насочва вниманието на световната общественост върху него. Убеден в превъзходните му качества, през последните 10 години от живота си Мечников редовно консумирал българско кисело мляко.