Това заболяване е описано още 1943 г. от детския психиатър Leo Kanner. Аутизмът се характеризира основно с:
1. Липса на контактност, т.е. затвореност в себе си. Това много го приближава до характеристиките на шизофренията и затова често аутизмът се разглежда като форма на шизофрения в ранна детска възраст, при липса на налудни идеи и мисли.
2. Липса на общуване с поглед, гукане, реч - именно засягането на мисловните способности и специално на символното мислене са причина да не се изгради речева комуникационна способност, а оттук и способността за формиране на налудни идеи и мисли (за да има мисъл, трябва да съществува език).
Самият Каннер характеризира аутизма с два неизменни критерия:
1. Изключителна самотност - невъзможност да се създаде контакт дори и с родителите.
2. Стремеж към неизменност - характеризира се с поява на тревога при всяка промяна на околната среда.
Точната причина за появата на аутизма не е ясна. Разглежда се доста широк кръг от причини като: генетични, усложнения по време на бременността ( напр. рубеола) синдром на West, туберозна склероза и т.н.
Лечението на тези деца е трудно и се състои в използването на специални психологични и педагогични подходи за създаване на поведенчески навици и минимално необходима реч за общуване.