С овладяването на всяко самостоятелно движение в развитието на детето се извършва сериозна стъпка, защото така то придобива все нови възможности да опознава активно предметите и явленията около себе си. Дете, което по-малко се движи, се развива по-бавно.Идва обаче време, когато децата стават толкова
подвижни, че се налага сериозна намеса на възрастните. Майките и бащите често се сърдят на подвижността на своите деца: те пипат всичко и поради несръчност лесно събарят, чупят ... И започват безкрайните неприятности и конфликти: „Стой мирно! Не пипай!"
Но възможно ли е детето да стои, без нищо да прави, без да се движи? И трябва ли да искаме това от него, щом движенията са така необходими за неговото развитие?