Лукът е един от основните продукти в българските гозби, но за съжаление е много неприятно да го режем. Е, това е времето когато скришом да поплачем на воля за всички онези неща, които ни тежат. Всъщност плачем заради съдържанието на сулфенови киселини, които се разпадат на летлив газ, който реагира с водата и
И навремето когато учех химия бях твърдо решена да се справя със сълзите, лука и готвенето.
Първата ми гениална идея беше да режа лук със слънчеви очила – не помогна, не пробвайте.
След това реших, че е по-добре с водни очила за плуване, за да спра всеки достъп до очите ми и мисля, че успях. Но пак не пробвайте, защото всичко ми се замъгли и в крайна сметка се порязах доста дълбоко и болезнено. Тогава за дълго време бях взела доста генерално решение, че като не ползваш лук и не ти люти. Това вече работи – безотказно.
Но все пак, както казах преди, почти във всички манджи за съжаление се ползва лук – кромид, червен, ама все лютящ. А е и много вкусен и много полезен.
И вече имам още по-добри решения – единият е кухненски робот и вторият е класически:
обелвате лука, нарязвате го на две или на четири и бързо го слагате под студена течаща вода и после режете с остър нож.
Последните два начина гарантират успех с въпросното химично съединение и нямате поводи да плачете в кухнята.
Така се чувствате приятно докато готвите. А какви са вашите комични, трагични или много практични начини за справяне с кухненския плач?