На 8 ноември е християнският празник Събор на свети Архангел Михаил - чиноначалник и воевода на всички ангели от небесната йерархия - серафими, херувими, сили, власти и начала. Според народния култ към светеца при подялбата на света Господ поверил нему душите на мъртвите. Архангел Михаил се спуска при всеки умиращ и с нож изважда душата му, затова го

наричат и „душовадник”, „вадидушник”. Светецът не подминавал никого, когато дойде краят на земните му дни. Той

примамвал със златна ябълка душата на умиращия

и я отвеждал в отвъдния свят. В иконографията Архангел Михаил е изобразяван с везни в ръце да мери греховете на хората или с окървавен нож, с който вади душите им.
Българите наричат празника „Рангелов ден”, „Свети Рангел”, „Араламбо”. За светеца - покровител на мъртвите, се коли курбан - овен или шиле. Стопанките приготвят обредни хлябове, наричани „рангеловото”, „хрангелово блюдо”, „Господьов хляб”, „боговица”, украсени с кръстове и просфорен печат. Нарежда се семейна или общоселска празнична трапеза, на която по традиция се слага обредната Рангелова пита, жито и фасул. Представата за Архангел Михаил като господар на отвъдния свят е в основата на съблюдаването в събота преди празника на една от най-големите задушници през годината „архангелска задушница”, „хрангеловото одуше”, „рангелова помана”.

На 11 ноември почитаме св. великомъченик Мина

Той бил воин в Египет и изповядвал християнската вяра. Заради това бил подложен на мъчения, тялото му било съсечено с меч и изгорено на клада през 296 г. при император Диоклетиан. Преданията разказват за многобройните чудотворства, които светецът извършвал. Явявал се пред грешници и ги връщал към праведния живот. В превод от гръцки името на светеца означава „намирам”, „съобщавам” и затова от етимологията му сред българите се разпространява вярата, че той помага да се открият откраднати и загубени вещи и добичета. Пак според народната етимология името на св. Мина се свързва и с глагола „разминавам”, „минавам” и затова го почитат, „за да се разминат болестите и лошото по хората”. Празникът се смята за особено „лош”, „тежък” ден и затова

жените трябва да го почитат, в противен случай ще пострадат лошо

Раздават се обредни хлябове за здраве. При тръгване на дълъг път хората се прекръстват с пожелание: „Св. Мина да е напред и да помага!”
Св. Мина се почита като един от най-изявените воини и като закрилник на военнослужещите. Семейства, които изпращали синовете си на война или да служат в казармата, давали курбан в чест на светеца.

Св. Мина се свързва и с митичната представа за господството му над вълците. В иконографската традиция на самоковската школа е изобразяван като воин, яхнал бял кон, в едната си ръка държи копие, а в другата - два завързани вълка. В Софийско и в Средна Стара планина казват, че св. Мина „повежда Вълчите празници”, наричани там „Вучляци”, „Вълчляци” „Вълкови дни”. В троянските и тетевенските села са познати като „Зверини празници”, а първия ден от този период наричат „Дзверин ден”.

14 ноември е посветен на св. апостол Филип

един от дванадесетте Христови апостоли. След възкръсването на Спасителя тръгнал да проповядва Божието слово в земите на Сирия и Мала Азия заедно със сестра си Мириам и с апостол Вартоломей. В град Иерапол езичниците ги заловили и ги изправили пред съда с обвинение в магьосничество. Апостолите били разпънати на кръст (Филип - с главата надолу). На мястото, на което била пролята кръвта на апостола, израсла лозница като знак за вечното блаженство на светеца, загинал за своя небесен учител.
Българите наричат празника „Мратинците”, Мратиняк”, „Мрата”. Тачат го жените, за да предпазят домашните птици от „кокоша болест”. Тя се причинявала от демоничен, невидим зъл дух, наричан „мрат”, „мратиняк”, който в народните представи

приличал на черна кокошка със страшни, големи очи

Сутринта стопанките колят черно пиле – „мратинче”, като се вярва, че с този магически акт болестта ще си отиде от кокошките. „Мратинчето” очистват, готвят и ядат като жертва за „кокошата болест”. Перушината, главата, краката и воденичката на пилето се запазват и с тях през годината баят против уроки и лекуват болести. Денят на св. Филип поставя началото на период, смятан за много опасен и наричан „Вълчи празници” (някъде той започва на празника на св. Мина). За най-лош народът приема последния ден от цикъла, посветен на най-кръвожадния вълк, който бил куц и вървял на опашката на вълчата глутница. Наричат го „Куцлан”, „Натлапан”, „Румулан”, „Клекуцан”, „Кривльо”, „Кривио вълчляк”. Спазват се забрани и се изпълняват различни обреди, целящи да предпазят хората и добитъка от опасния звяр. Жените не докосват остри, режещи предмети и сечива, не работят с вълна - не плетат, не тъкат, за да не бъдат нападани овчарите и стадата от вълци. Спазва се забрана за полово общуване. Вярва се, че ако през този период се зачене дете, то ще се роди с недъзи или след като умре, ще стане върколак.

От деня на св. Филип започват коледните пости.