Както за повечето кулинарни шедьоври, за произхода на легендарното лакомство тирамису, превърнало се в световна емблема на италианското сладкарство, съществуват различни версии.

Според една от тях то е приготвено за пръв път в Северна Италия в края на XVII век по повод гостуването на тосканския херцог Козимо III Медичи в съседна Сиена. Местните готвачи в желанието си да угодят на този прочут ценител на сладкишите проявяват фантазия  и забъркват нещо съвършено ново, което наричат „Супата на херцога“. Десертът така се услажда на госта, че той отнася рецептата със себе си във Флоренция. Многобройните скулптори, художници и  поети, които се събират в този център на изкуствата, я пренасят  в Тревизо, а оттам – във Венеция. Златокъдрите венециански куртизанки бързо откриват прелестите на висококалоричното лакомство и започват да го хапват преди „най-отговорните си срещи“. Опитните жрици на любовта твърдят, че  то не само повдига настроението, но има и възбуждащо действие. Именно те наричат модния десерт „тирамису“, което означава „ободри ме“.


Днес „стопроцентовият италианец“, както на шега го наричат, е най-добре да се опита в родината му или в истински италиански ресторант някъде по света, където обаче го приготвят по класическа рецепта. Причината е, че се прави от сирене маскарпоне, което се произвежда само на Апенинския полуостров и по-точно в Ломбардия. Сиренето представлява нещо средно между пълномаслена сметана и масло и има тънък аромат, нежен и неповторим вкус и мощен калориен заряд. Името му произлиза от „mascherpa“, което на ломбардийски диалект означава „извара“.

Другият не по-малко важен компонент на тирамисуто са т. нар. савоярди – фини италиански сладки  от белтъци, брашно и захар във формата на тръбички.

Алфата и омегата на „италианската виагра“ и нейната квинтесенция е виното марсала с неговия неповторим вкус и аромат, заради които често се нарича „кулинарно вино“. То се произвежда от 1773 г.  в Сицилия и е оценено по достойнство най-напред от морските вълци на адмирал Нелсън. Интересно е, че при производството на марсала се слагат различни добавки, които придават на виното вкус на банани, портокали, мандарини или кафе.

Битува и друга, макар и непопулярна версия, според която знаменитият сладкиш е измайсторен в края на 60-те години на миналия век в Тревизо в ресторант „Le Beccherie“. Собствениците Алба и Алдо Кампеол съжаляват, че не са патентовали името и рецептата за сладкиша, защото днес щяха да са милионери.

1. Жълтъците се разбиват заедно със захарта до пухкава смес.

2. Сиренето се разбива в купа до пухкав крем, като постепенно се добавят ванилията и настърганата портокалова кора. След това внимателно се прибавят жълтъците и се разбъркват. Съдът се покрива и оставя в хладилника, за да се поохлади сместа.

3. В тавичка се реди пласт бишкоти, предварително натопени в кафето, смесено с виното марсала.

4. Отгоре се намазва с крем. Нарежда се отново пласт бишкоти и така до изчерпване на продуктите, като най-горният пласт е от крем.

5. Сладкишът се покрива с домакинско фолио и се оставя в хладилника за 24 часа. Преди сервиране се поръсва обилно с какао.

Яйцата в рецептата може да се заменят с 300 мл сметана. Разбита и изстудена, тя се добавя към предварително разбитото сирене и сместа се разбърква внимателно.