Може да започнете още от самото му раждане.  Играчката служи за забавление и развлечение на детето

и същевременно е средство за психическото му развитие. В първия месец от раждането, идеалната играчка за детето е ръката на майката. След това на детето могат да се предлагат различни ярки играчки, такива, които издават различни звуци, дрънкалки и т.н.
Едномесечното бебе разглежда играчките, поради което те се поставят на висящи стойки, не по-ниско от 50-70 см. над гърдите на детето.
За детето от два и половина до четири месеца, играчките вече трябва да се окачват по-ниско, така че то да може да се “натъква” на тях, правейки движения, както и целенасочено да ги достига и хваща с ръце. Имайте предвид, че заради безопасността на детето не трябва да се окачват едновременно много играчки, надути балони или играчки за елха.
От 5-я месец, когато детето вече може продължително да лежи по корем, играчките следва да се поставят на разстояние на протегнатите му ръце, пред него.
Детето се развива в процеса на активна дейност, така че може да разположите играчките на различни места в креватчето му, за да го провокирате да се движи, да се преобръща, да пълзи. В рамките на един период на бодърстване на детето, играчките трябва да се подменят, да се добавят нови, така че да се поддържа активността и интереса му и да се избегне умората. След 6-я месец характерът на бодърстване у детето се променя значително, като интереса към играчките се повишава.
Детето, което постоянно се упражнява в различни действия с играчки, овладява определени елементарни движения, които са свързани с особеностите на самата играчка. Така например, 7-8 месечно дете може само да се научи да хвърля и търкаля топка. Желателно е от 8-9 месец, когато детето е будно, заниманията му да са организирани в оградено пространство на пода или в специална кошарка, където да има по-големи предмети и точки за опора, за които детето да се държи, докато се опитва да става и придвижва. Като се вземе под внимание бързото развитие на детето в първата  година от живота му, играчките и условията за активност трябва своевременно да се променят, създавайки основа за по-нататъшното му развитие.
Когато детето е будно, с него трябва да се разговаря, като се стараете да получавате от него отговор на бебешкия му език. Необходимо е да се стремите да го накарате да подражава изговора на срички, а по-късно – на думи.
Трябва също така да учите детето да играе – да играете с него, да му държите ръката и да го насочвате какви действия да извършва, задължително да назовавате играчките и действията, които те извършват. Ако не искате детето на 9 до 12 месеца да разхвърля или чупи играчки, а да си играе с тях, за самостоятелни занимания може да му давате само тези предмети, които то вече знае как да използва.
За да поддържате интереса на детето към играчките и действията с тях, трябва периодично да ги подреждате, да ги събирате и да ги слагате на местата им, като привлечете вниманието на детето към този процес.
Детето, към навършването на 1 годинка, вече трябва да е усвоило редица действия с играчките и да се занимава само – непродължително време – без помощта на възрастен човек. Оставено само на себе си, детето на тази възраст, освен с играчките, се развлича като се придвижва (по какъвто и да е начин), разглежда какво има наоколо, наблюдава действията на възрастните, бърбори, възпроизвежда игри, в които с него са участвали възрастните, като същевременно гръмко изразява радост. В същото време то не е способно да се развлича дълго време само и бързо се изморява. Майката трябва да наблюдава действията на детето и своевременно да премине към друга дейност – да си поиграе с него, да му попее, да му поговори.
Детето трябва да има място за съхраняване на играчките – например кутия, в която то постепенно привиква да прибира вещите си. Всички умения, придобити от детето през първата година, получават по-нататъшно развитие през втората и третата година от живота му.