Преди анорексията се смяташе за рядко заболяване, но през последните  10-15    години, може да се говори дори за „анорексичен бум”. .Въпреки че главният симптом на болестта е липса на апетит и отказ от храна, анорексията не е органическа болест,

   а психологическа патология.
Според резултатите от изследванията, най-честата причина за продължителното и упорито ограничаване от храна е недоволството от своята външност, убедеността в силно преувеличената, т.е. мнима пълнота. Близките трябва внимателно да се отнасят към прекалената загриженост на подрастващите за собствената им фигура, за приеманите калории и диетите, за тяхната прекомерна упоритост в желанието за отслабване, въпреки нормалното им тегло, към своеобразното поведение на детето, което продължава да се смята за пълно, въпреки явното изтощение. При наличието на тези явления, те трябва да търсят своевременна помощ.

С времето, колкото повече отслабват, толкова по-големи промени се извършват и в характера на подрастващите. Те не търпят никакви забележки по отношение на болната тема, често се превръщат в истинска тирани в семейството, а извън него се представят като добри и отзивчиви. Момичетата, страдащи от нервнаанорексия, запазват много силната си двигателна активност, въпреки значителните загуби в теглото. Те често посещават различни спортни секции, а това пречи навреме да се обърне внимание на истинските причини за болестта.

Болните от анорексия упорито крият от околните своето състояние. Отслабването си те обясняват с липса на апетит, болки в стомаха и червата или по „непонятни причини”. Те дълго време се лекуват от лекари с най-различни специалности, но не и от психиатри. Ето защо родителите трябва да обръщат внимание на следните косвени признаци:

1. Симптомът на огледалото – болните, особено ако са убедени, че не им обръщат внимание, подробно разглеждат своето лице и фигура в огледалото. Целта е още веднъж да се убедят, че са пълни или колко са отслабнали.
2. Симптом на фотографията – отказ от фотографиране във всеки момент, дори и за особено важни документи.
3. Стремеж да се хранят отделно, а не с цялото семейство (за да не виждат близките какво ядат) или желание да си готвят самостоятелно.
4. Повишен интерес към кулинарни специалитети, които дори не опитват.
5. Постоянно (по няколко пъти дневно) теглене, строго пресмятане на калориите, изнурителни, достигащи до абсурд физически занимания.
6. Постоянно приемане на слабителни средства, прилагане на клизми, изкуствено предизвиквано повръщане.
7. Промени в характера: поява на раздразнителност и избухливост, достигащи до състояние на афект. Тези състояния възникват, когато родителите ги карат да се хранят нормално или им забраняват изкуствено да предизвикват повръщане.

Последствия и лечение.

Първо, упоритото ограничаване на храната често е съпроводено със стремеж към повече движения. Но с времето то води до изтощение и други разстройства, от които най-честото е аменорея (липса на месечен цикъл). Второ, при болните от анорексия постепенно изчезва подкожната основа, мускулите стават по-тънки, косата окапва, краката се чупят лесно, често се развива кариес. Трето, анорексията обикновено е съпроводена

 с болести на сърцето, ниско налягане, стомашни и чревни проблеми, изменения в кръвта. Телесната маса през този период намалява с 20-50%. Ако болестта не се диагностицира своевременно, тя може да доведе до тежки последствия и летален изход.

Методите на лечение на нервната анорексия са комплексни – психотерапия и фармакотерапия. Психиатърът изучава особеностите на семейната обстановка на детето, изяснява кога и в резултат на какво е възникнало желанието за отслабване, защо то се е засилило толкова болезнено. Паралелно с психотерапията в лечението се прилагат и успокояващи препарати: транквилизатори и невролептици. Общото лечение е продължително – то отнема около 3-6 месеца. Ако случаят не е тежък, не е задължително детето да постъпва в клиника, то може да се лекува амбулаторно. Първоначално родителите могат да се посъветват със семейния лекар или психолога, които ще определят необходима ли и помощта на психиатър.

Днес много момичета се стараят да ядат по-малко и набл?дават фигурата си. В това няма нищо лошо, ако то не е смисъл на живота им. Но родителите трябва да бъдат много внимателни към всички по-сериозни ограничения в храненето, тъй като те са предпоставка за началото на болестта.