Ангината е едно от най-често срещаните заболявания при децата във възрастта от 3 до 7 години. Заболяването може да протече леко или да се усложни. Това е инфекциозно заболяване, характеризиращо се с възпаление на сливиците и на медицински език се нарича остър тонзилит. Причинява се от бактерии и вируси, които попадат в

гърлото от не добре измити плодове и зеленчуци, мръсни ръце или по въздушно-капков път при контакт с болен от ангина. Зимният сезон, когато тялото често се охлажда, предразполага организма към чести ангини, същият механизъм действа и при претопляне на организма, затова се смята, че ангината не е сезонно заболяване.

Тонзилите или сливиците представляват струпване на лимфна тъкан. Те са три на брой - две небни, разположени от двете страни на мекото небце и една носна, разположена по средата зад мекото небце, в горната част на фаринкса (по-известна като трета сливица). Ангината е възпаление на двете небни сливици, а възпалението на третата сливица се нарича аденоидит.

За какво ни служат сливиците?

Тонзилите играят много важна роля за опазване на организма от бактерии и вируси. Те са пазачите, които посрещат и предотвратяват навлизането и разпространението на нежелани микроорганизми в гърлото и оттам в целия организъм. Именно там, в сливиците, белите кръвни телца се сблъскват с микробите и ги унищожават, преди да са навлезли по-навътре, тъй като в тях има много клетки фагоцити ( убийци на бактерии и вируси). Тонзилите са изключително важна част от имунната система, особено в крехкия детски организъм. И тъй като децата по време на своя растеж непрекъснато се срещат с какви ли не микроби, бактерии и вируси, чрез което се изгражда тяхната имунна система, затова и толкова често се случва да боледуват от остра ангина.

Двете най-чести заболявания в детската възраст са остър тонзилит (ангина) и остър ринофарингит (хрема) - дали заедно или поотделно, те причиняват доста главоболия и безсънни нощи на родителите и децата. В повечето случаи, когато няма усложнение, ангината протича за една седмица. Когато причинителят е бактерия, болестта се лекува много успешно с антибиотик. За съжаление обаче, ако е вирус, той не се поддава на антибиотиците и трябва имунната система сама да се пребори. Обикновено се изписват само локални антисептици и болкоуспокояващи.

В зависимост от промените, които се извършват в сливиците и тежестта на заболяването, ангината се дели на катарална, фоликулярна и лакунарна. Други разновидности са херпангината, язвено-некротичната ангина (ангина на Плаут-Венсан), микотичната ангина.

Катаралната ангина е най-лекият вариант. Започва внезапно с общо неразположение, болка в гърлото и трудност при преглъщане. Температурата не е висока - около 37,5°, но достатъчна да се чувства човек отпаднал. Гърлото е зачервено само около сливиците, без налепи, но със силна болка, която причинава трудност дори и при говорене. Ако гърлото е зачервено и в задната си част, тогава заболяването е или фарингит или грип. Обикновено се лекува със смучещи се таблетки, анестетични спрейове, антипиретици за температура и болка в главата, както и топли чайове с мед. При навременно и правилно лечение катаралната ангина минава за 5-6 дни. Ако не се обърне внимание на симптомите, те могат да се задълбочат и да се стигне до много по-сериозни форми на заболяването, затова макар и лека форма е задължителна консултация с лекар специалист УНГ.

Фоликулярната ангина е по-тежка. Характеризира се с висока температура (до 40°), треска, болка в ставите и главата, силна и остра болка при преглъщане. Подуват се лимфните възли от двете страни на шията и са болезнени. Не по-късно от третия ден върху зачервените сливици се появяват бяло-жълти гнойни точици. Тази ангина продължава 5-7 дни, а накрая гнойните фоликули се пукат и оставят бързо заздравяващи язвички.

Лакунарната ангина е с още по-засилени симптоми. Болката в ставите и главата е още по-мъчителна, а тази в гърлото преминава и към ухото. Налице е повръщане, подуване на лимфните възли и под челюстта, температурата е около 40°. Върху зачервените сливици се появяват гнойни налепи. Оздравяване настъпва чак след като изчезнат всички налепи и шията възвърне нормалния си вид.

Последните две ангини са гнойни. Гнойната ангина се причинява от бактериална инфекция, най-често от бактерии от типа стрептококи, а също и от стафилококи, пневмококи и др. Те се влияят най-добре от антибиотици, като лечението трябва да е не по-малко от 7-10 дни, за да е сигурно, че не са останали бактерии, които да причинят повторно възпаление, за да не се допуснат тежките усложнения на тази форма на ангина.

Херпангината се причинява от вируси - коксаки, еховируси и ентеровируси. Тя няма нищо общо с вирусите, които причиняват херпеси. От нея се разболяват най-често кърмачета и деца до 5-6-годишна възраст. В началото прилича на грип, отшумява за 2-3 дни до седмица. Започва с висока температура - 39-40°, влошено общо състояние, безапетитие. Силно главоболие и обилно слюноотделяне са характерни симптоми. Появява се специфичен мехурчест обрив, основно по задната част на фаринкса, около и по сливиците и по мекото небце. Мехурчетата приличат на бистри капчици, без гной, понякога оградени с червен пръстен. След спукване язвичките бързо зарастват. Лимфните възли около цялата шия са подути и болезнени. Възможно е да се появят обриви и извън устата, някъде по кожата на тялото и то доста разнообразни - червени петна, плътни пъпки с връх или бистри мехурчета. Обичайно не сърбят и преминават бързо.

Родителите трябва редовно да водят децата си на профилактичен преглед при специалист УНГ - ангината да не стане хронична. Ако се забележи прекалено често боледуване или бързо повтаряне на ангината, има вероятност тя да е станала хронична. Честите инфекции предизвикват промяна в лимфната тъкан, вследствие на което се задържат микроби в криптите (цепнатините) на небните тонзили. Те остават уголемени, възпалени за дълго време, без да се възстановяват от инфекцията. Появява се лош дъх в устата. Като лечение най-често се назначават поддържаща или стимулираща имунотерапия и различни физиотерапевтични процедури: ултразвук, ултравиолетови лъчи, промиване на сливиците с антисептици, както и антибиотично лечение. Ако нито едно от тях не даде резултат, е възможно да се наложи оперативно отстраняване на сливиците (тонзилектомия). Хроничният тонзилит може да предизвика заболявания на сърдечносъдовата, белодробната и пикочната система, както и ревматоиден артрит, защото инфекцията от сливиците се разпространява с потока кръв по целия организъм. От това страдат и съсирващата система на кръвта, и ендокринната система, и обменните процеси.

Постоянните признаци, които не бива да се пренебрегват са следните: непрестанна болка в гърлото, видимо възпалени и с гнойни налепи сливици; увеличени и болезнени лимфни възли; главоболие и болки в ставите; хронична умора и вялост; липса на апетит и настроение; лош дъх. Всичко това накуп прави тонзилектомията неотложна.

Операцията е лесна и бърза (около 30 минути), с минимални рискове. След нея на мястото на сливиците остава т. нар. лимфоиден пръстен на Пирогов, което изпълнява тяхната функция, служейки за бариера срещу инфекциите, развиващи се в глътката. След като детето претърпи операцията, родителите трябва точно да изпълняват и спазват всички предписания на лекаря. Възстановяването е между 2 и 4 седмици. Не трябва да се приемат горещи течности, много твърда и трудно дъвчеща се храна, пържено, люто и всичко друго, което може да предизвика раздразнение на гърлото. След пълното оздравяване на детето, родителите трябва да обърнат внимание на подсилването на имунната система на детето.

Ангината е един от симптомите на скарлатината (вид шарка). Инфекциозното заболяване, причинено от стрептококова бактерия, се допълва след 24 часа от обилен обрив, започващ от главата и разпростиращ се по цялото тяло. Тази стрептокова ангина е често симптом, който поставя диагнозата скарлатина преди обрива.