|
Едни от най-ранните свидетелства за използването на тестове за бременност са открити в древен египетски папирус, датиращ от 1350 г. пр. н.е. Той описва тест, при който жена, която иска да разбере дали е бременна, полива с урината си семена от жито и ечемик в продължение на 7 дни. Ако покълне житото, жената ще роди момиче, ако покълне ечемика - момче, ако нито едно от семената не покълне - не е бременна. Друг метод, използван в миналото е бил този на Хипократ, наричан още „бащата на медицината”. Той съветвал жените, които искали да разберат дали са бременни, да пият разтвор на мед във вода преди лягане и ако имали болки в стомаха, това означавало, че са забременели. Текст от 1552 г. свидетелства за използването на друг тест през Средновековието. При него урината се смесвала с вино и така се установявала бременността. През 19-ти век се появяват множество теории, които свързват наличието на определени кристали или бактерии в урината на жената с бременността. Учените обаче все още не разполагат с достатъчно добри методи за диагностика. . Работата на учените продължава и съвсем скоро, през 1903 г., е открит хормон, който подпомага репродукцията. Той е наречен прогестерон (от англ. promoted gestation). След редица изследвания учените осъзнават, че има специфичен хормон, който може да се намери само при бременните жени и който точно доказва бременността. Днес този хормон е известен с инициалите hCG (human chorionic gonadotropin).
Независимо от тези изследвания, двама немски учени също работят в тази насока. В Германия през 1928 г. Ашхейм и Зондек създават тест, наречен A-Z TEST, който също работи при наличие на hCG в урината. Как става това? За да се регистрира бременност, урината се инжектира в неразвити плъхове или мишки. Тестът се базира на известния факт, че по време на бременността женският организъм произвежда по-голямо количество хормони. Затова ако жената е бременна, мишката (плъхът) получава сърцебиене, след като е инжектирана с урина. Подобен тест е бил разработен и с неразвити зайци - известният тогава „заешки тест”. Фразата „заекът умря” се използвала като евфемизъм в края на 20-те и началото на 30-те, когато жената искала да каже на мъжа си, че е бременна. Този тип диагностика обаче се оказва много бавна, а и за нея трябва да се пожертват доста животни. През 1950 г. е постигнат напредък с т. нар. „жабешки тест”. На жабата се инжектирала урина от пациента и ако до 24 часа тя произвеждала сперма, тестът се считал за позитивен. Жабите оставали живи и било възможно да се използват и за други тестове. През 1960 г. е създаден първият тест за бременност, базиран на взаимодействието на антитела и хормона hCG. Този тест е доста по-бърз и евтин в сравнение с всички други методи, използвани преди това. Оказва се, обаче, че той се влияе от различни медикаменти и на резултата му не може да се вярва. Десет години по-късно е създаден тест, който показва резултат до 2 часа, от четвъртия ден от закъснението. Разрешено е той да се прави само в лаборатории в присъствието на лекар. През 1972 г. трима учени, Вайатукайтис, Браунстейн и Рос, откриват и публикуват технология, която окончателно отделя hCG от другите подобни по състав хормони. В резултат на новото откритие през 1976 г. се появява “Early Pregnancy Test” (“Тест за ранна бременност”) - първият тест, подходящ за употреба в домашни условия. Той показва резултат за два часа и е с 97% точност за положителен и 80% точност за отрицателен резултат. Две години след това (1978) започва и продажбата му, първо на американския пазар. За кратко време любимите списания на американките изобилстват от статии и реклами за теста. Той е на страниците на “Мадмоазел”, “Вог”, “Дамски журнал” и др. В пресата се срещат и текстове като този: “За $10 получавате мускатче чиста вода, тестова тубичка, съдържаща освен всичко друго и червени кръвни телца от овца, капкомер, чист пластмасов държател за тестовата туба с ъглово огледалце на дъното.”
|
Бременност 
