Дърво му баща, шума му майка.
Гроздето.
Равни пътища, сухи кютюци, а вода пускат.
Лозята.
Една бяла къщурка с една греда подпряна.
Гъбата.
Пролет се облича, есен се съблича.
Дървото.
Кожата черна, сърцето бяло.
Кестенът.
Имам един вол, додето му не откъсна опашката, в обора не влиза.
Крушата.
Четирма братя в една риза спят и не могат да се видят.
Ореховите ядки.
Вън му яденето, вътре му гърнето.
Сливата.
Пълна кутия с дребни мъниста.
Смокинята.
Червено яре, отвътре му козината.
Шипката.
Царят в зелено облечен, войниците му в червено.
Шипковото дърво.
Дълго, дълго като въже, да я въже, не е въже, драска, драска като котка, да е котка, не е котка; уши пули като заек, да е заек, не е заек.
Къпината.
Четиридесет братя в една черга се завиват.
Лукът чесън.
В зелен вир черни очи.
Динята с семето.
Мотовила-вила, ни ти вода пила, ни ти треска пасла, а педя сланина нарасла.
Тиквата.
Червено, мънинко, царя от пътя отбива.
Ягодата.
Коса има, ама глава няма.
Житният клас.
Имам два коня: тоя, който е охранен, не може да ходи, та пада на място, а тоя, що е слаб, прерипа през плета.
Житото и плявата.
Краката му власати, главата му се клати.
Просото.
Растох, растох девойчински, поклоних се невестински: сякоха ме като риба, влякоха ме като була, чукаха ме по главата като змия.
Ръжта.
Златна царица с свилена косица, в шума облечена, от полето довлечена.
Царевица.
Червено гърненце под земята ври, над земята зеленее.
Цвеклото.
Черен калугер в земята, дрехите му върху земята.
Ряпата.
На зелено дръвце - бяла камбанка
Кокичето
По полето свещи горят, вятър духа, не ги гаси, слънце грее, не ги топи.
Жълтият минзухар.