Всички тези наименования се отнасят към едно и също вирусно заболяване, което се среща често при кърмачетата и децата до 3–4-годишна възраст. Рядко боледуват и по-големи деца. Вирусната инфекция се предава по въздушно-капков път, а инкубационният ù период е около 10 дни.
„Обикновено заболяването започва внезапно, с повишена температура (около 38–39о С), болки в гърлото, хрема и конюнктивит“, обяснява д-р Захаринка Гочева, педиатър в 29-и ДКЦ, София. Възможно е детето да е раздразнително, да няма апетит или лимфните възли на шията му да са подути, но обикновено общото му състояние е добро. След 3–4 дни високата температура спада и останалите симптоми също отшумяват. По лицето, най-вече по носа и бузите, се появява розов обрив, който постепенно се зачервява. След още 1–2 дни се появяват обриви по тялото, по шията и по крайниците. Най-засегнати са разгъвните повърхности на ставите – колената и лактите. Обривът не е сърбящ или болезнен и обикновено изчезва след няколко дни, без да оставя белези по кожата. „При розеолата обривът, който избива първо по носа и бузите на детето, наподобява пеперуда. Именно характерната му форма ни насочва към поставянето на правилната диагноза”, обяснява д-р Гочева. Тъй като останалите симптоми са сходни с проявите при други инфекциозни заболявания, розеолата може да остане недиагностицирана, в случай че не се появи обрив. „Понякога съпътстващите симптоми са слабо изразени и дори липсват, а обривът погрешно може да се приеме за проява на хранителна или контактна алергична реакция”, допълва лекарката. Заболяването протича леко и се създава траен имунитет. Вирусът се разпространява по-често през пролетта или есента, когато имунната система на децата е най-податлива.
Кой е причинителят?
Приема се, че розеолата е вирусно заболяване, въпреки че все още не е изяснено със сигурност кой вирус я причинява. Сред заподозрените са еховирусите и коксакивирусите. Според някои учени обаче розеолата не е отделно заболяване, а група от симптоми, съпровождащи протичането на вирусна инфекция. Други пък са склонни да я причислят към групата на шарките, тъй като протича с характерен обрив.
Как се лекува розеолата?
Обикновено заболяването отминава, без да се налага специално лечение. За облекчаване на симптомите могат да се прилагат антипиретични средства. За кърмачетата и малките деца са подходящи лекарствата в течна форма, които се приемат по-лесно, имат приятен вкус и добра поносимост от организма. Препоръчително е да се дават витамин С и различни билкови или хомеопатични имуностимулиращи препарати, които да помогнат на детския организъм да се пребори с вирусната инфекция.