Вашият 2 годишен син има проблеми с децата от детската площадка? Другите майки се опитват да предпазят децата си от "лошото дете"? ...

... Вашата 3 годишна дъщеря не иска да ходи на детска градина? А само допреди месец й харесваше ...

Много родители си блъскат главите какво става с децата им, защо променят поведението си и изведнъж стават агресивни?

  1. Липсата на агресия е голям недостатък
Пълното отсъствие на агресия е по-скоро голям недостатък, отколкото достойнство. Агресията е нужда за нормалното развитие на детето, иначе то не може да опознае света около себе си, да се защити, да се конкурира с другите. Дългата проява на агресия обаче може да доведе до невроза.

Опитвайки се да възпитават детето си добро и отзивчиво, някои родители се стремят максимално да ограничат проявите му на агресия. И често може да чуете: "Защо дръпна котката за опашката? Защо удари Мартин?" Но дете на 2-4 г. не владее до съвършенство речта и не е в състояние да води аргументиран спор с вас. Така че за него решението на проблема има само два варианта: да удари Мартин или да се признае за победен.

Може да се безпокоите за правилното емоционално състояние на детето само тогава, когато агресията не е напълно мотивирана или няма никакви причини за нея. А повярвайте – причините могат да бъдат много, просто вие не ги виждате.

  2. Агресията се подклажда от семейните отношения
Много често се случва агресивното поведение да е отражение на семейните отношения. Ако родителите често си служат с физически наказания, не се учудвайте че детето не може да общува по друг начин. Детето знае че го бият, за да слуша. И естествено се научава и то да удря и бие, за да го слуша другото дете. Безсмислено е да убеждавате детето че трябва вежливо да помоли за играчката другото дете, ако сте му се развикали и взели от ръцете му играчката. С течение на времето децата стават практически неуправляеми, не реагират на никакви молби или уговорки, а само на повишен тон или физическо въздействие.

  3. Агресията като средство за привличане на внимание
Детето може да се държи агресивно, за да привлече вниманието на околните. Например – не може да пее добре. Тогава защо да не развали снежния човек, който правиха няколко часа цялата група в градината? Тогава госпожата ще го забележи и така ще му се скара, че ще говорят само за него до края на деня. Научете една от най-важните рецепти: вашите думи и постъпки трябва да убедят детето, че вие го обичате заради самата му личност, а не само заради неговите успехи.

  4. Агресия от ревност
Още една разпространена причина за агресия е ревността. Агресията на детето може да бъде насочена както към човека, който се опитва за завоюва, така и към конкурента за сърцето му. Често може да се случи при семейства с повече деца, но проявите са мимолетни.

  5. Агресия от завист
Понякога може да възникне агресия към дете, на което вашето завижда. Целта на вашето дете е да го принизи, да го "накаже" за превъзходството му. Ако предмета на завист е играчка, детето може да я отнеме, но не за да си играе с нея, а за да я счупи или скрие, т.е. на унищожи по всякакъв начин различията между него и гордия собственик на играчката. Това поведение говори за ниска самооценка на детето. Необходимо е да му помогнете да осъзнае своята индивидуалност и да покажете предимствата му пред другите деца.

  6. Агресията като защита
Някои деца използват агресията в качеството на защита от неясното или враждебното, изхождайки от принципа че най-добрия начин на отбраната е нападението. Такова поведение е свойствено за деца, чиито родители нямат ясна стратегия за възпитание и оценяват постъпките на детето си според настроението, събитията, участниците. Детето знае, че може да очаква всичко от хората, затова по-лесно е да се държи агресивно "за всеки случай".

  7. Автоагресия
Често се наблюдават случаи на автоагресия, когато детето само си причинява болка. Една от причините е строгата забрана за проява на агресия към хората. На детето е много трудно "да избие" всички негативни и силни емоции, които бушуват в него, а се притеснява ужасно много да не загуби любовта на родителите си. Не чакайте детето само да се успокои, а му помогнете. Ако трябва – с помощта на шега. Нека детето се научи от вас да излиза позитивно от конфликтна ситуация. В противен случай използването на собственото тяло за автоагресия рано или късно ще доведе до занижена самооценка.

Как да реагирате при агресивно поведение?
Преди всичко детето трябва да знае, че го обичате безусловно, т.е. без значение как се държи. Затова не е нужно да задълбавате съвсем и да защитавате активно детето, което сина ви е обидил, като подчертавате разликата в поведението и изкарвате едното дете лошо, а другото добро, с думите: "Виж се колко си лош, погледни и се научи от другите – какви добри деца са!" Единственото, което може да си помисли детето е че вие сте против него. Затова по-добре акцентирайте върху лошата постъпка, която е обидила друг човек. Обяснете на детето си какво поведение очаквате от него.

Безсмислено е да се опитвате да задушите всякаква наченка на агресия у детето. Я вижте себе си? Важното е да го научите да се сдържа или да я направлява на друго място (бокс или друг спорт). Малкото дете не може да анализира своите преживявания и натрупващите негативни емоции му оформят огромен психологичен дискомфорт. Вашата задача е да му помогнете да изрази това, което чувства.