У възрастни такъв недоимък причинява остеомалация (размекване на костите).
Витамин Д се образува в кожата при облъчване с ултравиолетова светлина или се приема с храната. Той увеличава резорбцията (всмукването) на калция и фосфора в червата и намалява елиминирането им през бъбреците. Недостигът на този витамин води до нарушаване на функциите на различни органи и системи, най-вече на костите, които се деминерализират, стават меки и лесно се деформират. Основната причина за недоимък на витамин Д в детския организъм е недостатъчното излагане на децата на ултравиолетово облъчване (което е част от слънчевото излъчване) и недостатъчен прием на витамина с храната.    Витамин Д се съдържа най-много в рибеното масло, както и в рибата, черния дроб, яйцата и млечните продукти.
Тази болест засяга най-често буйно растящия детски организъм в кърмаческа възраст, като недоносените деца боледуват по-често, по-тежко и по-продължително. Най-често от рахит боледуват т.нар. “зимни бебета”, родени през есенните месеци, които прекарват зимата на закрито, а по-рядко бебета, родени през пролетта, които прекарват повече време навън. Изкуствено хранените бебета боледуват по-често, за разлика от тези на майчина кърма. Колкото по на север е дадена страна, толкова по-често децата боледуват от рахит. На юг, където има много слънце и децата не са облечени с много дрехи, случаи на рахит се срещат крайно рядко. Освен това в големите градове атмосферата не пропуска до земята част от слънчевите лъчи, които биха съдействали за изработването на витамин Д.
Проявите на рахита в началото не са демонстративни. Към третия месец бебетата започват да се изпотява при сукане и по време на сън. Те стават неспокойни и с нарушен сън. Ръбовете на черепните кости в областта на фонтанелите омекват, а затварянето на фонтанелите се забавя. Челните и теменните кости на черепа изпъкват силно. Долната челюст изостава в развитието си и захапката става дълбока.   Развиват се деформации на гръдния кош, които се изразяват в задебеляване на ребрените хрущяли в областта на залавянето им за гръдната кост (стернума). Те изпъкват под кожата и образуват т. нар. рахитична броеница. Поради намалената минерализация ребрата са меки и огъваеми. Гръдният кош се сплесква странично, в долната си част се разширява, а в горната се стеснява. В по-тежки случаи гръдната кост силно изпъква напред (т.нар. птичи гърди). Гръбначният стълб в поясната си част изпъква напред и образува рахитична гърбица, а понякога се изкривява встрани – т.нар. рахитична сколиоза. По-късно се установяват деформации на крайниците. Китките и глезените надебеляват. След изправянето на детето краката се изкривяват О-образно, по-рядко Х-образно. Ако рахитът остане незабелязан, в следващите месеци и години под тежестта на тялото се смачква сводът на стъпалата и се получават т.нар. плоски стъпала.
Постоянен признак на рахита е отслабването на мускулния тонус и свързващия апарат на ставите. Болните деца са в състояние да извършват движения в голям обем (например лежейки по гръб, те могат да докоснат главата си с крака си и дори да го преметнат зад врата). Поникването на зъбите закъснява, те често са деформирани и лесно се развалят. Съществува склонност към запек и пневмонии.
Най-ефикасният начин за борба с рахита е профилактиката. Тя трябва да започне още преди раждането на бебето. Бременната трябва да прави дълги разходки и да се храни правилно. Тя трябва всеки ден да изяжда достатъчно количество млечни продукти и риба, за да се оформи правилно костната система на бебето. Вече родено, то трябва да получава редовно витамин Д, който се препоръчва в профилактични дози от 2-3 седмична възраст. Дневна доза от 1000 единици е достатъчна. Ако не се появат признаци на рахит, дозата следва да остане същата в течение на цялата първа година от живота на детето. Ако обаче се появат признаци на рахит, лекарят трябва да прецени колко витамин Д и по каква схема трябва да се взима.