Заушката (паротит) е остро инфекциозно вирусно заболяване, което протича с висока темпаратура, подуване и болезненост на една или повече от слюнчените жлези. Най-често се засягат околоушните слюнчени жлези (паротидни жлези), които са разположени пред и под всяко ухо.

Паротитът се причинява от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Вирусът се пренася от човек на човек по въздушно-капков път. Заушката е въздушно-капкова инфекция.

Вирусът се предава по въздушно-капков път при директен контакт със заразен човек или при поглъщане на микроскопични капчици, "натоварени" с вируса, които се отделят от гърлото, устата и носа на заразения човек при кихане и кашляне.

Времето от инфектиране с вируса до поява на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на заушката (паротит) е обикновено 16-18 дни, но може да варира от 14 до 25 дни.

Болният (или заразен с вируса на заушка) е заразно опасен за околните 7 дни преди и 9 дни след появата на симптомите (подуването на жлезите). Болните са най-силно заразни в рамките на 48 часа преди изявата на оплакванията.

В около една трета от заразените не се изявяват никакви или леко изразени симптоми.

Ранните симптоми на заболяването не са често изявени, но включват температура, загуба на апетит, болки по тялото и главоболие. Температурата е умерено висока и обикновено трае 3-4 дни.

Заушката обикновено протича с възпаление на слюнчните жлези, най често страдат паротисните (околоушни жлези). Възпалението предизвика болка и подуване най-често на околоушните слюнчни жлези (разположени под и пред всяко ухо). Обикновено процесът започва едностранно и бързо охваща и срещуположната. Подуването може да трае 7-10 дни. Яденето на кисели храни и цитрусови плодове (което предизвква интензивно отделяне на слюнка) причинява силен дискомфорт. Силно изразеното двустранно подуване на околоушните слюнчни жлези придава характерен израз на лицето на детето. Могат да бъдат подути и други слнчни жлези като поделюстните, подезичните и т.н.

Вирусът на паротита може да предизвика възпаление и в други тъкани освен слюнчените жлези. Често могат да бъдат възпалени обвивките и основното вещество на главния мозък, което се нарича менингоенцефалит. Менингоенцефалитът може да предизвика главоболие и повръщане, скованост във врата, припадъци, трудности в преглъщането и т.н.

Панкреасът (задстомашната жлеза) е друг орган-мишена, към който вирусът на паротита проявява афинитет и който често се възпалява, предизвиквайки панкреатит. Възпалението на панкреаса предизвиква силна опасваща болка в горната част на корема.

Паротитът (заушка) проявява склонност да атакува яйчниците (оофорит) при момичетата и тестисите (орхит) при момчетата, особено когато възниква в юношеска възраст. Орхитът (възпаление на тестисите) е най-сериозното усложнение на заушката. Това състояние протича със силна болка и подуване на тестисите. Възпалението (орхит) обикновено е едностранно, но може да засегне и двата тестиса. Зрелият тестис (след пубертета) е особено уязвим на увреждане от вируса на паротита, което може да доведе до безплодие.

Поставянето на диагнозата "заушка" се осъществява предимно клинически (възоснова на лекарски преглед).

По време на първата си среща с Вас и Вашето дете лекарят ще Ви разпита за оплакванията на детето, тяхната характеристика, начин на поява и давност. Важна е информацията за контакт със заразно болни и направените в миналото имунизации. След това лекарят ще прегледа детето внимателно като обърне специално внимание на наличие на белези на възпаление (подуване и болка) в областта на околоушните и други слюнчени жлези и тестисите. Лекарят ще търси и белези на коремна болка и възпаление на мозъка и неговите обвивки (главоболие, повръщане, дразнене от светлина, скованост и болка във врата, промяна в съзнанието и т.н.)

В допълненеие към информацията от прегледа лекарят може да назначи някои допълнителни изследвания. Най-често това са рутинни кръвни и уринни изследвания, сочещи вирусна инфекция. Допълнителни биохимични излследвания на кръвта и урината могат да посочат възпалително засягане на панкреаса (задстомашната жлеза). При съмнение за менингоенцефалит (ифекциозно възпаление на централната нервна система и нейните обвивки) може да се направи лумбална пункция. Тя представлява изтегляне със специална игла и спринцовка (които се вкарват между поясните прешлени на гръбначния стълб) на гръбначномозъчна течност, която се изследва биохимически и под микроскоп.

Съществуват серологични тестове, които могат да докажат наличие на вируса на паротита в кръвта или наличие на специфични антитела, насочени срещу вируса, но тези изследвания се използват по-рядко.

Изолиране и доказване на вируса на паротита от клетки на слюнчните жлези също е възможно, но обикновено се прилага само с научна цел.

Лечението на заушката е симптоматично, т.е. е насочено към облекчаване на оплакванията, а не атакува самия причинител на заболяването. Лечението обикновено се осъществява в домашни условия (амбулаторно лечение) и не изисква постъпване в болница.

Някои от основните лечебни мерки са следните:

• пълноценно хранене и пиене на много течности (3-4 литра на ден)
• болкоуспокояващи и лекарства понижаващи високата темпаратура - тези лекарства намаляват болката и подуването във възпалените тъкани; прилагат се предимно медикаменти съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки; избягва се използване на аспирин поради опасност от възникване на усложнение при децата, наречено синдром на Рей.

В повечето случаи подуването и болката в околоушните жлези отшумява от само себе си за около седмица; всяко дете, болно от заушка не търябва да посещава училище или детска градина за в рамките на 9-10 дни от началото на подуването на околоушните слюнчни жлези.

Само в редките случаи на тежко протичане със засягане на тестисите, централната невна система и задстомашната жлеза може да се наложи постъпване в болница и лечение под директен лекарски контрол.

Предпазването от заушка се осъществява чрез прилагане на ваксина. Ваксината е силно ефективна и обикновено осигурява доживотен имунитет срещу заушка. Имунизацията срещу паротит (заушка) се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията морбили-рубеола.Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу парототния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията.

Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.