Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата – прозрачната мембрана,която покрива бялата част на окото и обгръща вътрешната повърхност на клепача. Той е много често срещано състояние и обикновено не представлява опасност за окото или за зрението на вашето дете. Възпалението може да има много причини, най-честите от които са инфекции, алергии и механично дразнене.
Инфекциозният конюнктивит обикновено се причинява от бактерии или вируси. Много различни бактерии могат да предизвикат конюнктивит, но най-често това са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Staphylococcus aureus. Организмите, които предизвикват сексуално-преносимите заболявания гонорея и хламидия също могат да инфектират окото и да предизвикат конюнктивит. Този тип очна инфекция може да се прояви при сексуално активни хора или при новородени, при които инфекцията се предава от майките по време на раждането. Вирусният конюнктивит е обичаен при някои вирусни инфекции – най-често при инфекции, причинени от аденовируси или ентеровируси – и може да се появи по време на обикновена настинка или грип. По-рядко срещано, но по-сериозно състояние е вирусен конюнктивит, причинен от herpes simplex. Паразити или гъбички рядко са причина за конюнктивит.
Алергичният конюнктивит се проявява по-често при деца с други алергични състояния като например сенна хрема. Той често се появява само по определено време на годината, особено ако се причинява от алергени като полени. Други субстанции,причиняващи алергии, като животински косми или акари в праха, предизвикват през цялата година симптоми на конюнктивит. Макар че другите форми на конюнктивит често започват от едното око, за алергичният конюнктивит е типично, че засяга едновременно и двете очи.
Конюнктивит може да бъде причинен и от механични дразнители, например химикали като белина, сапуни или замърсители на въздуха като газове и дим.
Когато конюнктивит се прояви при бебета под 4-седмична възраст, той се нарича неонатален конюнктивит или ophthalmia neonatorum. Той може да бъде предизвикан от запушен слъзен канал, който се третира с нежно масажиране на областта между окото и носа. Очно раздразнение от антибиотичните капки, давани рутинно на бебетата веднага след раждането могат да предизвикат лека форма на химичен конюнктивит, който отшумява от само себе си след няколко дни.
Новоредените са податливи и на инфекциозен конюнктивит, който може да бъде сериозен. Сексуално-преносимите бактерии Chlamydia trachomatis и Neisseria gonorrhoeae могат да проникнат от заразените родови пътища на майката в очите на бебето по време на раждането. Тези бактерии могат да предизвикат симптоми на конюнктивит при бебетата през първите две седмици от живота им и двете могат да доведат до сериозно увреждане на окото. По-рядко срещано, но вирусите, които причиняват генитален или орален херпес по подобен начин могат да бъдат предадени на бебето по време на раждането и също да увредят окото.
Признаци и симптоми
Различните типове конюнктивит предизвикват различни симптоми. В допълнение симптомите могат да се различават от дете до дете.
Един от най-обичайните симптоми е дискомфорт или болка, които се усещат като дразнене от пясък в окото. При много деца може също да има зачервяване на окото и вътрешния клепач – синдром на червените очи. Клепачите на детето могат също да се подуят и очите да са чувствителни към ярка светлина. Сърбеж и сълзене са типични за алергичния конюнктивит.
Заразност
Всички типове инфекциозен конюнктивит са заразни и могат да се предадат от едното око на другото при докосване на очите. Детето може да се зарази първично от директен контакт с някой, който е инфектиран или нещо, което заразен човек е докосвал, например използвана кърпичка. Инфекциозните причинители могат да се предават също и чрез кашляне и кихане. В допълнение, определени вируси се разпространяват лятно време, когато децата плуват в заразени води или използват едни и същи кърпи.
Алергичният конюнктивит и този от механични дразнения не са заразни.
Профилактика
За да се предпазите от инфекциозен конюнктивит, научете детето си да мие често ръцете си с топла вода и сапун. Децата не трябва да споделят капки за очи, кърпички, очен грим, хавлии или калъфки за възглавници с други хора. Ако детето ви вече има конюнктивит, помолете го да мие ръцете си след като е докосвало очите си. Детето също така не трябва да пипа инфектираното око и след това да докосва другото, без преди това да е измило ръцете си. Погрижете се и вие да миете ръцете си след като сте докосвали очите на детето и изхвърляйте неща като марли за почистване или памучни тампончета веднага след използването им. Перете кърпите и чаршафите на детето в гореща вода отделно от бельото на останалите членове на семейството, за да избегнете заразяване.
Ако знаете, че детето ви е склонно към алергичен конюнктивит, дръжте прозорците и вратите затворени в дните, когато полените са най-обилни и бършете прах и чистете с прахосмукачка често, за да ограничите съдържанието на алергизиращи субстанции в дома. Конюнктивитът от механични дразнители може да се предотврати само с избягване на контакта с причинителите.
Много случаи на неонатален конюнктивит могат да бъдат избегнати чрез изследване и лечение на бременните жени за сексуално-преносими заболявания. Бъдещите майки могат да имат бактерии в родилните пътища дори ако нямат никакви симптоми, което е причината да се провеждат пренатални изследвания. В други случаи превенцията се постига чрез третиране на всички новородени с антибиотичен мехлем или капки за очи още в родилната зала. Тази практика в много страни, включително САЩ, е намалила значително броя на случаите на конюнктивит, предизвикан от гонорея, а също и слепотата, която той може да причини. За да се предпази бебето от конюнктивит, причинен от хепесния вирус, се препоръчва цезарово сечение на майки, които имат активен генитален херпес към времето на раждане.
Инкубационен период
Инкубационният период за бактериалния конюнктивит е няколко дни. В случаите на вирусен конюнктивит може да бъде около седмица.
Продължителност на заболяването
Бактериалният конюнктивит обикновено преминава за около седмица. Вирусният с последващото възпаление може да продължи две седмици, а понякога и по-дълго.