Алергична сенна хрема. Може би вие познавате някой, който получава сенна хрема от прашеца на някои цветове. В определен сезон вятърът носи цветния прашец във въздуха, тези хора започват да кихат и носът им се запушва; те получават сенна хрема и сърбеж в носа. Те са алергични или свръхчувствителни към прашеца, който не оказва никакво влияние върху другите хора. Някои хора получават сенна хрема през пролетта, защото са алергични към цветния прашец на някои дървета, други в началото на лятото - от определени видове треви. Ако вашето дете всяка година по едно и също време получава силна хрема и сърбеж в носа в продължение на няколко седмици, трябва да се консултирате с лекар. От външния вид на носа и от резултата от кожните проби с предполагаемия цветен прашец той може да определи дали се касае за сенна хрема. Лечението продължава дълго и се състои в серия от инжекции. Обикновено лекарят може да предпише лекарство за временно облекчение.
Освен сенната хрема съществуват и други видове алергична хрема, които може да не са толкова силно изразени, но са по-упорити. Има деца чувствителни към пуха във възглавниците, към кучешка козина, към къщен прах или към множество други дразнители. При такива целогодишни алергични състояния детето може непрекъснато да има хрема или запушен нос и да диша през устата. Хроничната хрема предразполага към развитието на синуит. Ако вашето дете има такива оплаквания, лекарят или специалистът по алергични заболявания може да открие причината. При всеки случай лечението е различно и зависи от причината. Ако това е гъши пух, сменете възглавницата, ако е кучешка козина, може да се наложи да махнете кучето от къщи. Ако е нещо трудно отстранимо, като къщен прах, лекарят може да предпише дълга серия инжекции, съдържащи дразнещото вещество. По всяка вероятност той ще препоръча също така да се изнесе от стаята всичко, което задържа прах. особено ако симптомите се проявяват главно през нощта или рано сутринта.
Бронхиална астма. Астмата е друг вид алергия. За разлика от сенната хрема тук чувствителният орган са бронхите, а не носът. Когато дразнещото вещество попадне в малките бронхи, лигавицата се подува, отделя гъста слузна секреция и дихателните пътища се стесняват дотолкова, че дишането се затруднява, става мъчително и се придружава от свиркания. Появява се кашлица. При по-големите деца причини за хроничната астма са най-често вещества, които се носят във въздуха, като конски пърхот, кучешка козина, различни плесени и т. н. Алерголозите ги наричат "инхаланти". При малките деца основна или частична причина е най-често алергията към някои храни.
На детето с по-тежка хронична астма обикновено се правят тестове, за да се открие дразнещото вещество, и след това се прилага съответно лечение. Ако болестта не се лекува, многократните пристъпи могат да окажат вредно влияние върху устройството на белите дробове и на гръдния кош. Лечението зависи от причината и е различно в отделните случаи. Храните, към които детето е чувствително, се премахват от менюто. Когато дразнителите са инхаланти, лечението е както при целогодишната алергична хрема.
Астмата не е просто алергия, причинена от известни дразнещи вещества. Болният човек веднъж получава пристъп, а друг път не получава, въпреки че живее на едно и също място и животът му не се е променил. Пристъпите са по-чести през нощта. В отделните случаи известна роля играят сезонът, климатът, температурата, подвижността на детето и неговото душевно състояние. Простудните заболявания често предизвикват пристъп. Някои деца са склонни към астматични пристъпи (или други прояви на алергия), когато са нервни или разтревожени, и тяхното състояние до голяма степен може да се подобри, когато неприятностите им бъдат отстранени евентуално с помощта на психиатър. С други думи, лекувайте всестранно, а не само астмата.
Лечението на всеки отделен астматичен пристъп зависи от неговата сила и от това, което лекарят смята подходящо за случая. Съществуват лекарства, които се дават през устата или в инжекции за временно облекчаване на затрудненото дишане при пристъп. Не изпадайте в паника, ако детето ви за първи път получи астматичен пристъп, когато нямате възможност да се свържете с лекар. Състоянието му много рядко е толкова опасно, колкото изглежда. Нека да лежи, ако дишането му е затруднено. Ако се случи през зимата и къщата се отоплява, стаята на детето трябва да бъде приятно затоплена и въздухът допълнително овлажнен. Ако кашля много и имате сироп против кашлица, който му е бил предписан за друг случай, можете да му дадете една доза. Нека детето да си играе или чете, докато вие си гледате работата, или вие седнете да му почетете. Ако се въртите разтревожени около него, детето ще се изплаши още повече и това може да влоши състоянието му. Ако пристъпите продължат, опитайте да освободите стаята от всички предмети, които задържат прах, докато можете да се консултирате с лекар.
За протичането на астмата е трудно да се правят прогнози. Обикновено, ако астмата започне в ранно детство, тя изчезва след няколко години, а когато започва по-късно, нейната продължителност е по-голяма. В някои случаи тя изчезва през пубертета, в други понякога преминава в сенна хрема.
Астматичният бронхит.
Случва се някое бебе или малко дете да получава пристъпи от затруднено дишане и свиркане на гърдичките, не по всяко време (както типичната хронична астма), а само когато е настинало. Това най-често се случва през първите три години. Разбира се, много неприятно е бебето редовно да страда така при всяко простудно заболяване, но перспективите не са толкова страшни. След 2 години склонността към астматичен бронхит постепенно изчезва. Лекар, разбира се, трябва да се повика. Налага се едновременно да се лекуват както инфекцията и кашлицата така и затрудненото дишане. Ако къщата се отоплява, може да помогне и допълнителното овлажняване на въздуха. Инжекциите и лекарствата, които разширяват бронхите и действуват добре при обикновената астма, почти не действуват при астматичния бронхит.
Копривна треска. Счита се, че копривната треска се дължи на алергия на кожата поне в някои случаи. Най-често тя се проявява с появата на кабари по кожата. Те са бледи в издутата си част, защото отокът е изтласкал кръвта. Понякога непоносимо сърбят. Някои хора получават копривна треска многократно и даже почти постоянно. Но много други получават копривна треска само един-два пъти в живота си. Понякога тя се дължи на чувствителността към някоя храна. Тя може да се появи при инжектиране на серум или след някои инфекции. В много случаи причината не може да се открие.
Домашен лек за сърбежа при копривна треска е гореща баня със сода бикарбонат (хлебна сода) - една чаша за малка вана. Обикновено лекарят може да облекчи пристъпа на копривна треска с подходящо лекарство или инжекция.
Екземата е грапав червен изрив, който се появява на петна. Тя е алергична проява както сенната хрема и астмата. При сенната хрема лигавицата на носа е чувствителна към даден цветен прашец. При екземата кожата може да е чувствителна към някои храни. Когато веществата, които се съдържат в такава храна, проникнат в кръвта и достигнат кожата, тя се възпалява. В други случаи кожата може да е чувствителна към някоя материя, като вълна, коприна, заешка козина, или някое вещество, което влиза в непосредствен допир с кожата. Едно бебе е предразположено към екзема, ако в семейството има заболявания от астма, от сенна хрема или от екзема.
Даже когато първопричината за екземата е хранителната алергия, два други фактора могат да играят второстепенна роля. Първият е външното дразнене на кожата. Едни бебета получават екзема само когато кожата им е раздразнена поради охлаждане; други - само в горещо време, когато кожата се раздразни от потта; трети - само в областта на седалището поради дразненето от урината. Ако бебето получава екзема само при непосредствено съприкосновение на вълна с кожата му, това показва, че може би то наистина е алергично към прекия контакт с вълната; но то може да е алергично към някоя храна, а вълната да играе просто роля на допълнителен дразнител.
Друг фактор при екземата е охранеността на бебето и скоростта, с която то наддава на тегло. Дебелите бебета получават екзема много по-често, отколкото бебетата със средно тегло. У слабичките бебета много рядко се появява екзема.
Необходимо е лекарят да постави диагноза и да предпише лечение за екземата. При екзема на отделни участъци кожата е надебелена, грапава, зачервена и се лющи. Когато екземата е лека или току-що започва, цветът на кожата е бледочервен или розов, но при по-тежка екзема тя става яркочервена, обикновено сърби и бебето се чеше и търка. Това я разранява и екземата подмокря, а при изсъхването на серума се образува коричка. Когато екземата оздравее, даже и след изчезване на червенината кожата на това място е все още грапава и надебелена.
При малките бебета екземата най-често започва по бузите и челото. Оттам тя може да се разпространи зад ушите по врата. Лющенето на кожата, особено по ушите, наподобява засъхнала сол. Към 1-годишна възраст екземата може да се появи почти навсякъде - по раменете, по седалището, по ръцете, по гърдите. Между 1 и 3 години най-типичните места са гънките в областта на лактите и колената. Тежката екзема е много мъчителна болест. Бебето е силно възбудено от сърбежа, а майката се стреми да го предпазва от разчесване. Това състояние може да продължи с месеци. Лечението на екземата включва няколко мероприятия. При неговото назначаване лекарят взема пред вид няколко фактора: възрастта на бебето, неговата охраненост и скоростта, с която то наддава на тегло, месторазположението и характера на изрива, въведените нови храни преди неговото появяване и това, как му действуват различните видове лечения. Някои леки случаи могат да бъдат излекувани само с мазилки. При по-упоритите случаи се правят усилия да се открие храната, към която детето е чувствително.
При малките бебета често се установява, че причината е прясното краве мляко. В такива случаи преминаването към мляко на прах понякога помага, защото колкото по-продължително време е варена една храна, толкова по-малка е вероятността да предизвика алергия. В някои случаи помага преминаването от краве към сухо козе мляко. При някои бебета се постига оздравяване само след като истинското мляко се замени с изкуствено, например с мляко, приготвено от соя. Елиминирането на портокаловия сок също така често помага.
При тежки екземи у по-големите бебета и деца, които ядат разнообразна храна, лекарят внимателно експериментира, като изключва някои от тях от детското меню. При тежки и упорити случаи могат да се направят кожни тестове, като се инжектират проби от различни храни. Около местата на инжектирането на храни, към които детето е чувствително, се образуват кабари. Ако бебето е много пълно или бързо наддава на тегло, може да помогне премахването на по-значителната част от въглехидратите в храната.
Следва да се обърне внимание и на външни дразнители. Вълната често дразни екземата и обикновено се премахва от облеклото. Ако студеното и ветровито време предизвиква появата на екзема, намерете закътано място, където да извеждате детето. Сапунът и водата понякога дразнят екземата. В такива случаи бебето може да се почиства с минерално масло и памук.
Ако в момента нямате възможност да се свържете с лекар и у детето ви се развие тежка сърбяща екзема, преминаването от прясно към сухо мляко на прах може да помогне. Можете също да не слагате захар в млякото му и да ограничите кашите, за да не наддава много бързо. Ако изпаднете в същото положение с по-голямо бебе, което получи напр. екзема, след като започне да яде яйца, спрете ги, докато не се посъветвате с лекар. Понякога подобрението може да настъпи след 2 или повече седмици. Пшеницата е друг често срещан дразнител. Погрешно е обаче родителят сам да започне да елиминира изведнъж няколко различни храни от менюто на детето. Той не трябва да отстранява нито една храна, ако може да получи лекарска помощ. Работата е там, че екземата ту се засилва, ту отслабва дори и при една и съща храна. Когато сами променяте менюто, вие неизбежно ще подозирате ту една, ту друга храна. При всяко нейно влошаване вие все повече ще се обърквате. Съществува опасност храната на детето да стане еднообразна, от което ще страда неговият организъм. Ако екземата не безпокои много бебето, не се опитвайте да правите промени в менюто, докато не се съветвате с лекар.
Трябва да се помни, че предразположение към екзема съществува у самото дете. Това не е някаква инфекция, като напр. импетигото, която може да се излекува напълно. В повечето случаи трябва да бъдете доволни, ако можете да поддържате екземата в лека форма. Болшинството екземи, които започват в ранната бебешка възраст, изчезват напълно или поне преминават в много по-лека форма в следващите 1-2 години.