Менингитът представлява възпаление на менингите и течностите в гръбначния мозък и около главния мозък. Възпалението най-често се предизвиква от вируси и бактерии. Възпалението може да стартира от кожата, храносмилателния тракт, отделителната и дихателната системи и други. По този начин причинителя на болестта се влива в кръвта и може да достигне до различни части на тялото. В зависимост от типа на заразата има два вида менингит:
- Вирусен менингит - Вирусният менингит се среща по-често от бактериалния и не е толкова опасен като него. Много често диагностицирането му е трудно, туй като симптомите силно наподобяват тези на грип. Той няма опасни последствия за организма.
- Бактериален менингит. Той е много по- опасен от вирусния и се причинява от някои видове бактерии като например Hib и стрептококи. Към тази група се причислява и най-опасния вид менингит: менингококов менингит (сепсис)
Усложненията предизвикани от менингита могат да бъдат: отслабване или загуба на слуха, нарушения в зрението, заболяване на бъбреците, парализа и други като в някои остри форми на бактериален менингит (менингококов) могат да доведат до летален изход.
Симптоми
Симптомите на менингита се различават най- вече от различните типове заразни микроорганизми. Обикновено бактериалния менингит има по-сериозни симптоми. Първите симптоми могат да се проявят от няколко часа до няколко дни след заразяването и се изразяват в повишена температура, повръщане, хрема, треска, главоболие, схващане на врата и други. Възможно е да се появят и кожни обриви.
Новородените и малките деца може да не проявят тези симптоми (или пък няма как те да бъдат диагностицирани), но при тях обикновено се проявява особена раздразнителност и плач. Характерното е, че такива деца не се успокояват дори и когато бъдат взети на ръце от майката. Други симптоми при бебетата са: лека треска, по-ниска от нормалната температура на тялото, жълто оцветяване на кожата, липса на апетит, издуване в областта на фонтанелата и други.
Заразяване
Заразата се предава от човек на човек по въздушно-капков път, т.е. когато болния киха, кашля, говори и капчици флуиди попаднат в устата или носа на дру човек. Също се разпространява и при ползването на обща посуда, храна, кърпи и други. Предаване е възможно и при контакт с тялото на болния – например ръкостискане. Заразяването в тези случаи става, когато след контакта човек пипа устата или носа си.
Важно е да се знае, че дори и да влезе в контакт с заразния микроорганизъм, това не винаги означава че човек ще се зарази с менингит. Понякога заболяването протича доста по-леко и се проявява например като нарушения на храносмилателната система. Някой хора изобщо не се разболяват, но все пак са носители на вируса.
Предпазване
Предпазването от менингит включва ваксиниране. Тъй като има различни видове менингит, които се причиняват от различни видове микроорганизми, няма единна ваксина срещу менингит. В България се използва предимно ваксината ACT HIB, но тя предпазва само от един вид менингит, който за съжаление не е опасният менингококов.
Желателно е ваксина да имат децата, поради близките контакти в детски градини и училища, както и поради по-слабата им имунна система.
Друг важен фактор е поддържането на висока лична хигиена - миене на ръцете със сапун след тоалетна и преди хранене.
Продължителност на заболяването и лечение
Дори и при подходящо лечение, обикновено болестта продължава не по-малко от 1-2 седмици. Лечението на бактериален менингит обикновено е чрез антибиотици.