Коя температура е повишена и коя не. Измерването на температурата е страшилище за много майки. Те трудно разчитат термометъра. Объркват се от разликата между аксиларната (подмишнична) и ректалната температура.
Повечето термометри са обозначени по един и същ начин. Те имат дълга чертичка за всеки градус и къса за всяка десета от градуса. Нормалната температура е обозначена с червено. Първото нещо, което трябва да се разбере е, че телесната температура на здравото дете не е постоянно 37 C. Тя малко варира в зависимост от времето на деня и от заниманията на детето. Тя е обикновено най-ниска рано сутрин и най-висока късно следобед. Тази дневна промяна обаче е много малка. Промяната при почивка и при движение е по-голяма. Температурата на съвсем здраво малко дете може да стигне до 37,5 C. даже 37,7 C, след като е тичало. (От друга страна, 38,3 C означава болестно състояние независимо от това, дали детето е тичало или не.) Температурата на по-голямото дете по-малко се влияе от движението. Следователно, ако искате да разберете дали детето има температура вследствие болестно състояние, трябва да му я измерите поне 1 час след като е било почти неподвижно или е имало спокойно занимание.
При повечето фебрилни заболявания температурата е най-висока късно следобед и най-ниска сутрин. Но може да бъде и обратно. При някои заболявания температурата остава постоянно висока. Най-чести от тях са пневмониите и една от шарките (екзантема субитум). Температура под нормалната (до 36,2 C) понякога се случва на края на боледуването, а също и у здрави бебета и малки деца през зимните нощи. Това не е причина за безпокойство, стига детето да се чувствува добре. Всяка част от тялото има различна температура.
А сега нещо за разликата между аксиларната (подмишничната) и ректалната температура (в задния проход). Температурата, измерена в ректума, е по-висока, защото е вътрешна температура на тялото, защитено от дрехите. Температурата под мишницата е с половин градус по-ниска от тази в ректума.
Термометър. Единствената разлика между оралния и ректалния термометър е във формата на резервоара с живак. Ректалният термометър има окръглен резервоар, за да не уврежда задния проход при вкарване. Оралният термометър има дълъг и тънък резервоар, за да може живакът по-бързо да се затопли в устата на детето. Скалата (деленията) на двата термометъра е съвсем еднаква и означава едно и също нещо. С други думи, термометрите не са направени, за да показват разлики в оралната и ректалната температура. Така че вие можете да използувате спокойно един чист ректален термометър за измерване на температурата в устата, както и орален термометър за измерване на температурата в задния проход, стига да го вкарате много внимателно.
Повечето термометри регистрират температурата в ректума за 1 минута. Ако някога наблюдавате термометър, поставен в задния проход на бебето, вие ще забележите, че за първите 20 секунди живакът се качва много бързо и почти достига делението, на което ще се спре, а след това едва пълзи нагоре. Това означава, че ако бебето се съпротивява при меренето на температурата и вие се нервирате, можете да извадите термометъра, преди да е изтекла една минута, и да добавите приблизителна представа за температурата. Температурата под мишницата се мери за 4 минути, но груба представа може да добиете след 2 минути.
Измерване на температурата. Преди да измерите температурата, изтърсете термометъра, за да свалите живака. Хванете здраво термометъра в горния му край (противоположния на резервоара) между палеца и показалеца. Тръскайте силно термометъра с отсечени движения. Живакът трябва да слезе поне до 36 C. Ако не слиза, значи не сте изтърсвали достатъчно силно. Докато се научите, изтърсвайте термометъра над легло или над диван. Тогава, в случай че се изплъзне от ръката ви, той няма да се счупи. Банята е най-подходящото място за изтърсване на термометъра. Ако ще мерите ректалната температура, намажете резервоарчето на термометъра с вазелин или крем. Най-доброто положение на бебето е легнало по корем в скута ви. От това положение то не може лесно да се изплъзне и краката му не ви пречат. Сложете термометъра внимателно в ректума. Натиснете го леко навътре, като оставите термометъра сам да си намери посоката. Ако го държите здраво, той може
да се опре до стената на червото и да причини на детето болка. След като термометърът влезе, не го дръжте за края, защото по този начин при раздвижване на бебето може да му причините болка. Вместо това сложете ръката си на седалището му, като леко придържате термометъра между показалеца и средния пръст, както се държи цигара. Може също да измерите ректалната температура, като сложите детето да легне на една страна с леко свити колена. По-трудно се намира ректумът, когато детето лежи по корем на леглото. Най-лошото положение, е когато детето лежи по гръб. Трудно е да се доберете до задния проход и детето може неволно или нарочно да ви ритне по ръката.
След като детето навърши 1 година, от психична гледна точка е за предпочитане температурата да се мери под мишницата. Детето вече има представа за своето достойнство и сигурност. Можете да премерите температурата му, като сложите резервоарчето на термометъра под мишницата.
Отчитането на температурата е много лесно, след като свикнете. Въртете леко термометъра, докато видите живачното стълбче. Когато съобщите температурата на лекаря, добавете "под мишницата" или "в ректума". Обикновено най-подходящото време за измерване на температурата е рано сутрин и късно след обяд. Следващият въпрос е колко дни наред да се мери температурата. Ето един пример: Детето има силна простуда с температура. Лекарят идва редовно и кара майката да мери температурата два пъти на ден. Температурата спада, детето е в процес на оздравяване, но още има лека кашлица и хрема. При последния си преглед лекарят намира, че всичко върви добре, и казва на майката да пусне детето навън, след като хремата е спряла напълно. След 2 седмици майката се обажда на лекаря и му казва, че им е омръзнало да седят в къщи. Хремата и кашлицата са минали напълно преди 10 дни, детето изглежда добре и се храни добре, но всеки следобед вдига температура 37,5 C. Десетте дни без разходка и тревогата на майката са били напразни. Когато температурата е под 38 C в продължение на 2 дни, забравете за нея, освен ако лекарят не ви накара да продължите да я мерите или ако детето изглежда по-зле. Не свиквайте да мерите температурата на детето, когато е здраво.
До идването на лекаря. Между 1- и 5-годишна възраст децата могат да вдигнат температура до 40 C (и повече) както при простуда, ангина, грип, така и при по-тежки инфекциозни заболявания. От друга страна, температурата може да не превиши 38,2 C дори при сериозно заболяване. Затова само по температурата не трябва да съдите за състоянието на детето. Но ако детето не изглежда добре, повикайте лекар. Ако в първия ден от боледуването на вашето дете температурата му е 40 C или повече и ако не можете веднага да се свържете с лекар дори и по телефона, добре е да свалите малко температурата с влажна разтривка и аспирин - една таблетка специален аспирин за бебета (0,1 г - 1/4 таблетка за възрастен) под една година; две таблетки (0,2 г - 1/2 таблетка за възрастен) между 1 и 5 години, (Пазете аспирина извън досега на детето.)
Целта на влажната разтривка е чрез търкане да се докара кръвта до повърхността на кожата, която се охлажда при изпаряване на водата от нея.
Съблечете детето и го завийте само с чаршаф или леко одеяло. Намокрете ръката си в легенче с вода. Извадете едната ръчичка и я разтрийте леко в продължение на 2 минути, като я намокрите отново, щом изсъхне. След това отново я поставете под чаршафа. По същия начин разтрийте другата ръка, краката, гърдите, гърба. След половин час отново премерете температурата и ако не е под 40 C, разтрийте детето отново. Докато дойде лекарят, вие трябва да се стремите да поддържате температурата под 40 C, защото малкото дете, което изведнъж вдигне висока температура в първия ден от болестта, може да получи втрисане, а даже и гърч. Когато детето има висока температура и е зачервено, завийте го леко, при обикновена стайна температура може само с чаршаф. Температурата не може да спадне, ако е много завито. Естествено, ако му е студено, трябва да го завиете по-добре.
Много родители считат, че е опасна самата температура и искат да я свалят даже и да не е висока. Но температурата не е болест. Температурата е един от начините на организма да преодолее инфекцията. Промените в температурата дават възможност да се следи ходът на болестта. В някои случаи лекарят иска да свали температурата,защото тя пречи на съня на детето или го изтощава. В други случаи той не й обръща внимание, а насочва вниманието си към борбата с инфекцията.