Всяко движение или действие, което се повтаря многократно, се превръща в навик. А понеже децата обичат да повтарят нещо, което веднъж са успели да направят, естествено е те по-лесно да си създават навици.Какво обичат да правят децата? Разбира се, те повтарят с най-голямо удоволствие и без всякакво принуждение това, което им харесва, което им доставя удоволствие.

Ето защо лесно е да се разбере, че за да създадем навик у децата към нещо, необходимо е да направим съответното действие, което те трябва да извършват, интересно, приятно. Само така детето ще повтаря лесно това действие и в резултат то ще се превърне в навик. И обратно: неприятните чувства, заплашванията, грубостта, наказанията затрудняват създаването на навици. Сигурно всяка майка знае колко трудно привиква детето да се мие преди хранене, ако се заплашва с бой или ако се завежда на чешмата с плач. И колко лесно става това, ако детето намира на чешмата малко розово сапунче, ако до умивалника   се   качва   на красива стълба или на любимо столче, ако се избърсва с кърпа с картинка . . .

Разбира се, радостта и приятното чувство могат да станат двигатели за създаване на навици само когато възрастните успеят да съчетаят приятната и удобна обстановка за това с ученето на детето. Създаването на всеки навик започва с придобиване на умение. Например, за да създадем у детето на 4—5-годишна възраст навик да си мие зъбите сутрин и вечер, необходимо е най-напред да го научим как най-лесно и най-добре да извършва това. Трябва да знаем, че всяко ново действие е свързано с редица затруднения за детето. Ако не го подпомогнем навреме и достатъчно, а само дадем нареждане — да си измие зъбите — създаването на навика може да се забави.

Удоволствието от извършване на дадено действие, което ще се превърне в навик, при децата идва много често по пътя на подражанието на по-голям  човек.

За да създавате по-лесно навици у своите деца, помнете следното: Не ги карайте да вършат съответното действие, когато  са  гладни, уморени или неразположени.

Не ги принуждавайте грубо.

Не забравяйте да проверявате редовно дали се извършва даденото действие, което искате да се превърне в навик; липсата на проверка внася разколебаване у детето.

Не разказвайте пред другите за отказите и неуспехите на детето в процеса на придобиването на навика.

Не го хвалете прекомерно, но показвайте всеки път, че сте доволни, че не е забравило да извърши това, което трябва да стане навик.

Не го поставяйте да се мъчи при неудобства и затруднения в извършването на действието, което трябва да стане навик; постъпвайте така, че детето да почувствува необходимостта да се мие, да се пази чисто и да изпитва удоволствие от това.