Синдром на дефицит на вниманието или хиперактивност

Ако не сте чели много по въпроса за децата индиго, то със сигурност сте попадали на не една и две дискусии по темата за този синдром. Все по-често големи фирми, производителки на лекарства и хранителни добавки, презентират свои продукти, които ще успокоят хиперактивните деца и ще помогнат за концентрацията на онези с дефицит на внимание, така че да имат по-добри резултати в училище. Психолозите пък през последните години имат доста работа покрай подобни малчугани. Според медиците това е заболяване и го лекуват с препарат, чието действие не е доказано, че е ефективно. От своя страна поддръжниците на теорията за индиготата също не отричат, че те развиват този синдром. Обяснението им обаче, колкото и свръхестествен заряд да носи, в същността си е изключително психологично и разумно. Те твърдят, че децата индиго са надарени с огромна чувствителност, непоносимост към лъжата, снизхождението, надменното, арогантно и назидателно отношение към тях. Когато в средата им не преобладават хора, които да се отнасят към тях емпатийно (съчувстващо) и с уважение към личността им, те губят абсолютно всякакво доверие към тази аудитория. Така развиват въпросния синдром. И тъй като все още в обикновеното училище се използват методи на работа, в които не е застъпено уважението към различността на личността, а се цели едно средностатистическо ограмотяване (каквото и да значи това, отнесено към отделния индивид), тези деца се оказват аутсайдери. В резултат те или се изолират от действителността и заживяват в собствен свят, или обратното, стават перманентни нейни нарушители.

Поети и художници

Поддръжниците на теорията за децата индиго смятат, че те работят изключително с дясната половина на мозъка си, която отговаря за интуицията и творческите способности (доказано от науката) и обикновено имат някаква дарба - творят поезия, рисуват, пеят. Тук идва мястото на педагогическата наука, в която отдавна са разграничени различните типове способности при човека и съответстващите им подходи при обучението и възпитанието. Онези способности, които се отличават с наименованието талант, са класифицирани като „специални". За съхраняването и развитието на „специалните способности" са необходими специални методи, които в училищата по изкуствата са се използвали винаги. Проблемът обаче идва по-рано, ако родителите не насърчават творческите способности у своето дете или не ги забелязват и го оставят в среда, в която се практикуват методи за развитие на „общите" способности.

Ако детето ви има „симптоми" на индиго, обърнете се към Валдорфската педагогика

Нейният създател твърди, че тя е творческо изкуство, а не наука, и урокът е произведение на изкуството. Във Валдорфската педагогика естетиката е в основата на обучението и възпитанието, защото детето започва да чувства много преди да започне да мисли съзнателно и защото това отговаря на познанието за природата на човека и етапите на развитието му. Целта е към детето да се подхожда холистично (като към цялостно същество) и е нужно да се развиват всички негови дадености: тялото, душата и духът. Стремежът в този подход е да се избегне убиването на творческите способности чрез ранно интелектуализиране. Набляга се на социалното обучение, в което усетът и търпимостта са признати за истински човешки стойности. Всичко това помага на детето да намери смисъл в живота.

Независимо дали вярвате или не в съществуването на деца индиго, един факт е неоспорим - всяко малко човече ще проявява най-доброто от себе си само ако бъде поощрявано от нас самите чрез засвидетелстване на  внимание, любов и уважение към различността му. А нима не е твърде вероятно тези затворени и хиперактивни деца, появяващи се масово след 80-те години, да са просто резултат от забързания живот на техните постоянно работещи родители? Нима това поведение не изглежда като протест и търсене на внимание?