Как се зараждат конфликтите днес и се пренасят в бъдещето .От това как ще потръгнат отношенията на детето с теб и с другия родител, също и от вашите междуродителски отношения, доголяма степен зависи как ще потръгнат отношенията

му с околните. Отначало с неговите връстници и учители; след това с приятелите, с възлюбените. След тов със сътрудниците, с началството. След това със съпруга, жената, тъщата, свекървата, със собствените деца и внуци... И по-нататък, и в следващите поколения... И ти също носиш в себе си отпечатъците на миналите си животи и отношения...

Цял полк психоаналитици няма да развържат причинното кълбо от един-единствен обикновен скандал заради неизмитата чашка. Всичко не може да се изреди. Но знай, че всеки конфликт,

всяка кавга, всеки удар по самолюбието, всяка лъжа - оставя в душата незрими следи за цял живот.

Неразрешените конфликти, скритите, потиснатите - още повече.

Забравени, изтласкани от съзнанието, те след време отново влизат като плъхове от всевъзможни дупки на поведението, самочувствието. И могат да приемат образа на болести, невроза или психоза. Пренасят се върху всичко, промушват се в творчеството, в любовта...

Пази се да не загубиш по-големите ценности в стремежа си за по-малки, не се заривай в преходното. Ако конфликтите, недоверието и тревожността оформят атмосферата на вашите отношения, основният фон, детето ще ги пренесе със себе си и по-нататък като чувал с отровни вещества. И ще ги внася в най-благополучните обстоятелства, ще трови своята душа и другите.

Детството трябва да е щастливо, но не за сметка на останалия живот, имащ също право за щастие.

Синът, влюбен в прекрасната си майка, има по-малки шансове шансове за щастие в брака - съзнателно ще търси в жена си нейното повторение и едва ли ще го намери... Дъщерята, обожаваща баща си, ще отблъсква с прекомерните си изисквания поклонниците си, ще побърка мъжа си, а ако роди син, то по-скоро ще направи от него кумир - опит за паметник на баща си. Неразлъчната дружба с родителите, твърде тясна и продължителна, може да се обърне в закъсняла самота.

Ти искаш за своето дете добро и само добро. Ти си замоотвержен, грижовен, взискателен, защото така трябва... Но попитай себе си, къде се завършва обективното ЗА НЕГО /НЕЯ/ ТОВА Е ДОБРЕ, ТОВА Е НУЖНО и започва субективното: АЗ ИСКАМ ТОВА? Не си ли забравил, че детето е жива душа, която ти не познаваш, вселенска тайна, която не си постигнал?