Обикновено сме свикнали да мислим, че когато детето е здраво, то е весело. И това наистина е така. Но много научни изследвания показват, а и самият живот потвърждава и обратната зависимост: за да е здраво детето, то трябва да бъде весело.Да се

развиват малките и по-големите деца, не е достатъчно само да им се осигури необходимото количество подходяща храна; не са достатъчни само материални условия, за да наддава детето на тегло. И при най-добри материални условия, ако детето не е заобиколено от топли емоционални въздействия на обичани хора, развитието му се задържа. Установено е, че радостта и жизнерадостното състояние имат значение дори и за по-доброто растене на височина, макар че тази страна на развитието зависи в голяма степен и от наследствеността.

Откъде произтича това чудотворно влияние на радостта? Установено е, че радостта стимулира всички функции в организма. Дишането и кръвообращението стават по-ритмични. Известно е, че веселото дете има по-добър апетит и се храни по-добре, а добре нахраненото дете е по-весело.

Още по-голямо е значението на радостта за психичното развитие на детето. Тя прави погледа му по-жив, създава му по-голям интерес към всичко, което го заобикаля; веселото дете се стреми към повече впечатления: то иска да види повече неща, да чуе повече. Чрез радостта детето влиза бързо и лесно във взаимодействие с хората и предметите, които са около него. А точно това е необходимо, за да се развива то психически: така то получава все нови познания за всичко, което го заобикаля, изработва си отношение към хората и нещата чрез чувствата, които те събуждат у него. Когато липсва радост, нещата и играта остават незабелязани от детето или то бяга от тях, плаши се.

Радостните и весели деца се развиват по-лесно и по-пълно, отколкото децата, които постоянно плачат, хленчат или капризничат. Поради това радостта е могъщо средство за възпитанието на малкото дете. Трябва да създадем условия всяко нещо, което искаме то да научи или да му стане навик, да му е приятно.

Но може ли и трябва ли у детето да се създава и да се поддържа винаги приятно настроение и радост? Може ли да се възпитава само чрез радост?

Това е напълно възможно и дори необходимо. Но най-напред трябва да се научим правилно да разбираме радостта за детето. Щастливи и радостни са не тези деца, на които възрастните задоволяват всички желания. Напротив, те са най-неспокойните и най-далеч от радостта деца, защото винаги се чудят какво още да поискат. Родителите отрано трябва да научат децата си да се радват на малките и обикновени неща: да се радват, когато са успели да пренесат сами столчето си, да се щастливи, когато са успели да наредят кубчетата, да се научат да се радват не само когато получават, но и когато самите могат да дадат на другите, ла помагат, да услужват. Разбира се, това зависи най-много от отношението на родителите към всичко, което детето върши. То е безкрайно щастливо, когато мама одобри дадено действие, и е готово да го повтори; радостно е, когато татко е волен.

Трябва ли детето да се пази от неприятни чувства като под стъклен звънец? Това е и погрешно, и невъзможно. Когато детето живее в една естествена среда, случва се да изпитва и неприятни чувства. Важно е да го научим лесно да излиза от тях и лесно да възстановява доброто си настроение.