Всекидневно се грижим малчовците ни да бъдат нахранени, облечени, да не настинат, да не слънчасат, хиляди дребни неща, които изпълват ежедневието ни. Но постепенно

децата порастват и имат нужда от нещо повече, от нещо, което е свързано с общуване, с доверие, с фантазия и с развитие на творческото мислене и заложби. С една дума – духовното у децата ни, това което е много повече от ежедневните тревоги и грижи, от битовото. Децата попиват от нас, поемат емоционалния и духовен товар на родителите си и го пречупват през своя свят и дори нищо да не влагаш в него, това също се отразява, при това пагубно.
Днес много хора се чудят защо децата не четат книги, а предпочитат компютри или телевизия, защо развиват агресия и внезапно или не толкова, залитат по крайни и саморазрушителни навици. Може би отчасти отговора се крие в това, че очакваме детската градина или училището да участ на ценности мъниците ни, докато ние сме заети с друго. А всъщност това е основно задължение на родителите. Може би отговорът също така се крие и в липсата на комуникация, на ежедневното говорене, обсъждане и даване на личен пример или изобщо липсата на присъствие. Възможно ли е едно дете спонтанно да прояви желание да чете книги ако никога или много рядко е виждало майка си или баща си да четат?
Силата на приказките е прекрасен начин да се сближиш с детето си и да направите нещо повече заедно от едно обикновено прочитане. Приказките съдържат емоция, развиват фантазията, сближават детето с родителя и вдъхват любов към писаното слово. И още нещо много важно, при правилна употреба провокират въображението и творческите заложби у детето. Предлагаме ти няколко лесни варианта, с които да постигнеш това с твоето съкровище.

Съчинете заедно приказка
Децата обожават приказки и обичат да са дълги и пълни с приключения. Ето защо може следващия път, вместо да му четеш някоя, да му помогнеш да измислите собствена, нова и пълна с ваши приключения. Това стимулира по невероятен начин детската фантазия и провокира литературните заложби.
Можеш да използваш стандартното време преди лягане, но може и по време на игра или докато сте заети с някаква домакинска работа. По време на дълъг път също е чудесен вариант да „скъсите” времето.
Отначало започни с по-простичък сюжет, може дори да доразвиш вече съществуваща приказка и да й измислите нови варианти с познатите герои. Нека детето да ти каже как то самото би измислило даречем приказката за „Червената шапчица” и току виж неговият вариант да се окаже по-интересен от класиката. Ако мъникът е на около 3 години ще трябва да съчинявате заедно, но ако е на 5-6, то тогава е достатъчно голямо, за да си измисля само истории.

Измайсторете нов край
Много често децата не са доволни от края на приказките, затова може да си измислите нов. Това развивае логическото мислене у детето, защото трябва да го съобрази с персонажите, тяхното поведение и случките до момента. То ще трябва да осмисли сюжета на приказката и да залепи подобаващ край. В началото може да му помогнеш, като му предложиш няколко варианта, от които да избере най-подходящия според него. Накарай детето да се вживее в ролите на главните герои, да почувства техните емоции. Помогни му като го питаш въпроси от рода на „Как мислиш, че се чувства сега джуджето? или „Ти на негово място какво би направил?”.

Съчинение по картинка
Също прекрасно упражнение за фантазията и добро предизвикателство дори за родителите. Нека формите и цветовете да бъдат предмет на интерпретация. Избери любимите му книжки и картинките с неговите супер герои. Или албуми с животни, дори детето да не може да чете, нека да си измисли нещо за животните, които познава. Не забравяй да реагираш емоционално на различните моменти и да му помагаш в измислиците. Накрая не пропускай похвалата за добрата работа и дори може заедно да разкажете творението на татко или на друг член от семейството.

Приказка с много автори
Измислянето на приказка от много деца е чудесно занимание за детски празник. Те се въодушевяват лесно ако имат възможност да покажат знанията и фантазията си пред други. Така съчинението на приказка става забавно и весело приключение с неочакван край и много смях.
В началото накрай децата да измислят героите и техните имена. След това да опишат характерите им, както и възможностите и дарбите им. Така усилията им няма да се разпилеят и постепенно ще може да се сглоби сюжет. Ако нещата станат твърде хаотични, подредете децата в кръг и дайте на едно топка или плюшена играчка. Нека то започне приказката, след това да подаде на следващото, което ще продължи. Така децата няма да се надвикват и да налагат своите идеи, ще може да говори само това дете, което държи топката.
Накрая може да накарате децата да си изберат по един герой и да пресъздадат приказката на живо в импровизиран домашен театър.

Съществуват още много варианти на тема „Измисли си приказка”. Може детето да си избере любим герой и да посвети фантазията си само на него. За по-големите темата може да е по-абстрактна, например някаква добродетел или предмет. Съчиненията по зададена тема са чудесно упражнение за фантазията. При това може да измисляш идеята така, че да накараш детето да се замисли за нещо важно, нещо върху което искаш да му изостриш вниманието. Приказката може да се завърти и около играчка или детето само да си избере герой или тема. Всичко, което стимулира фантазията и дава полет на мисълта му, е добре дошло. Освен изброените положителни ефекти, да не забравяме и за прекрасните спомени, които ще останат, а също и за пълноценно прекараното време заедно. Нещо, което е незаменимо, защото емоционалното общуване и споделяне на общи неща с детето е много по-ценно отколкото всички елементарни битови правила и ежедневни ритуали.