Децата и уроците по балет, уроците по китара, тренировките по плуване, курсът по рисуване, кандидат... еди си какво по български език, по математика... да не забравим уроците по чужди езици... два чужди езика
А ние сме добри родители – не можем да оставим децата си, без да ги ограмотим, без да развиваме талантите им. Безспорно! Но дали и как се справяме в тази толкова трудна задача? Всеки, който е опитал да запише детето си поне на едно от всичките тези занимания, неизбежно се сблъсква с поне две неща, които трябва да са налични и които са взаимосвързани – време и пари. Колкото по-голям е градът, толкова повече ще му трябват. И да не забравяме нещо съществено важно – здрави нерви.
Интересно е как родителите успяват? Според мен са някакви магьосници, които могат да жонглират с всички задължения.
Но защо и кому е нужно да ставаме чак такива факири и майстори на илюзията – да сме по едно и също време на няколко места? И да си дойдем на думата – защо няма в училищата извънкласни занимания на достъпни цени?...
Моите наблюдения са, че в повечето училища няма. Умишлено ли се прави това, за да се насърчават частните уроци, курсове и школи или просто няма добра организация и добро желание?
Не може ли да се приложи същата схема по която е решен проблемът в държавните детски градини, да се доплаща за някои допълнителни занимания според желанието на децата.
Удобството за родителите
Децата са в училище, така или иначе – няма да се ангажира никой с воденето им от училище до въпросния алианс или школа.
Дори да се плаща като извън класно занимание, поне няма да се харчат излишни пари, за да се наема човек, който да ги води, нито да се налага да излизаме от работа или пък да се притесняваме, ако се налага да пускаме децата сами да се оправят в градската джунгла.
Удобство за школите
За школите би било добре, защото ще могат да наемат повече специалисти и да обучават много повече деца. Необходими са само няколко свободни стаи в училище.
Удобство за училищата
За училищата би било добре, защото от тези пари могат да реализират приходи, които да отидат за подобряване на материалната база.
Удобство за децата
И най-вече за децата би било добре, защото ще могат да посещават в училище различни извънкласни занимания, съобразени с техните способности и желания.
За разтоварване – рисуване, фотография. За раздвижване – футбол, баскетбол...
Децата могат да се занимават по няколко часа всеки ден с различни неща. И когато се види, че дадено дете има талант в определена област, може да се развива допълнително и в специализирани школи.
Но не ви ли се струва, че в момента е излишен разход и от страна на родителите и от страна на преподавателите? Примерно всички момиченца в класа харесват балета – ако има извънкласно занимание по балет в училище, всяка майка би записала детето, дори то да няма данни, а само желание.
А сега, без оглед дали има или няма данни за балерина, родителите ги водят в класовете на известни прима балерини и от там, разбира се не ги връщат – защото не е любезно да кажеш детето ви е дебело за балерина, а пък е и приход за школата. Но същата тази школа може да обучава деца масово в училищата и когато открие таланти да се заеме по-детайлно с развитието им. (Какъвто може да е случаят и с школите по рисуване и т. н.) Добре е всяко дете да спортува, всяко дете обича да рисува – не трябва да ги ограничаваме. Децата искат да опитат от всичко – три седмици на балет, три на плуване, после хандбал и така, докато открият своето амплоа. И това е съвсем нормално.
Да не говорим, че колкото повече децата са ангажирани със смислени занимания, толкова по-малко ще посягат към алкохола, дрогата... и всички онези неща, от които на майките им се изправят косите.
И би било възможно, ако въпросните курсове бяха по-достъпни за децата, именно по тези три критерия – близост до училище, ниска цена, общодостъпност.
Не знам на вас, но на мен ми се струва, че е добре да се направи някакво усилие, та в училищата да се развият масовият спорт и изкуствата в по-голяма степен