Склонността на човек да лъже се заражда още от най-ранна детска възраст. Малко след като детенцето започне да разговаря, то започва да изрича огромна част от нещата, които си въобразява.
Важно е да се знае, че до 3-4 годишна възраст детето не осъзнава какво всъщност е лъжата и защо тя е лошо нещо. Ако твърде много му се карате, когато лъже, то ще асоциира това с кривата ви физиономия, но няма да знае същинската причина.

Много майки решават, че правилен метод за възпитание на детето е да му се карат заради факта, че лъже, а не заради белята, която прикрива или друга причина. Това е съвършено грешен ход, ако детето е на по-малко от 4 годинки и изрича лъжите си непринудено. Строгата реплика „Много мразя да ме лъжат!“ по-скоро може да стресира мъника, отколкото да помогне  за правилното възпитание.

В ранна детска възраст децата имат развито въображение и непрестанно разказват небивалици. Те представят нещата така, както искат да се случват и да бъдат. Те, разбира се, правят разликата между реалните събития и това което си въобразяват, но тя не е така ясно разграничена, както при възрастните. Още повече, че те не разбират защо трябва да говорят само за фактите, които ги заобикалят. Именно затова, докато детето е още малко, не бива да му се карате прекалено за лъжите, които изрича. Те може да бъдат от всякакъв сорт – от убеждението, че е било на луната до опитите да ви убеди, че белята, която е направило, не е негово деяние, независимо, че се е случило пред вас. С лъжите си детето по-скоро представя нещата така, както то би искало да бъдат, а не да ви излъже в смисъла, в който го прави възрастен човек. Така например, ако казва, че е било в космоса, то наистина би искало да бъде в космоса. Или, убеждавайки ви, че не е счупило чашата, то просто иска да не е счупило чашата и вие да не му се карате. Трябва да знаете, че колкото повече се карате на детето ви да не лъже, то ще го прави всеки път, когато направи нещо лошо.

Как да се държим с мъника, когато забележим, че послъгва?

Както вече казахме, не бива да се карате на детето, че ви е казало някаква неистина. По-скоро трябва да се заинтересувате от въображаемия му разказ и да започнете да го разпитвате подробности. То ще продължи да фантазира, виждайки засиления ви интерес. Ако става въпрос просто за детски мечти, оставете мъничето да си мечтае – така ще се чувства по-щастливо. Ако обаче прикрива с лъжи да замаже свое провинение, бързо трябва да му покажете, че знаете истината. Ако ви каже, че не е счупило чашата, може да му отговорите: „Но аз те видях, че счупи чашата. Хубаво е, че не искаш да си го направил/а, но няма нищо страшно да си признаеш...“ Така, виждайки, че може спокойно да си признае и че трудно може да скрие истината от вас, няма да изпитва потребност да лъже.

Колкото по-голямо става детето, толкова трябва повече да му говорите, че не бива да се лъже. Някои деца се увличат твърде много по лъжите и продължават да са активни в тази област дори и в детската градина. Когато усетите, че започне да минава границите на допустимото и безобидното, трябва сериозно да поговорите с мъника. Най-добре е да му казвате, че знаете за лъжата, ако е засегнала други хора да я кажете и пред тях, така че то да почувства срам от това, което е направило. Неудобството от стореното ще му бъде като обеца на ухото.

Най-важното е да не правите трагедия от лъжите на децата. Лъжите, които изричаме възрастните са доста по-сериозни и те рядко са следствие от детството.