Това е един травмиращ опит, в резултат на който детето изпитва цял спектър от негативни емоции: раздразнителност, тревога, гняв, страх, тъга и пр. Възрастта на детето съществено влияе на неговото възприемане на раздялата на родителите и разбирането му за семейството като структура. Независимо от възрастта му, детето ще реагира на проблемите между родителите по начин, съответстващ на способността му за оценяване и осъзнаване.
От раждането до 18 месеца
Децата в тази възраст усещат напрежението в отношенията между родителите, но не могат да осъзнаят причините за конфликта. Ако кавгите между родителите са постоянни, детето ще стане нервно и раздразнително, често би имало пристъпи на лошо настроение, особено в присъствието на непознати. Специалисти дори смятат, че подобна ситуация е предпоставка детето да изостане в развитието си. За да преодолеете подобни възможни последици за детето, е необходимо да го накарате да се чувства сигурно и да усеща близост с вас и партньора ви, дори ако той е вече бивш. Опитайте се да запазите режима на детето такъв, какъвто е бил до развода, особено по отношение на храненето и съня му. Нека любимите играчки на детето ви да му бъдат на разположение, а вие прекарвайте повече време с него, отколкото преди, вземайте го на ръце по-често, ако има нужда и ако това му осигурява физически комфорт и спокойствие. Използвайте роднините си, за да имате възможност да почивате и когато трябва да бъдете с детето, да бъдете бодра и в състояние да общувате с него пълноценно.
От 18 месеца до 3 години
В тази възраст емоционалната връзка на детето с родителите е най-силна – целият свят на детето е съсредоточен върху “мама и тате”. То върви след вас навсякъде и изпада в паника, ако ви изгуби дори за момент – когато сте в банята, например. Затова на тази възраст децата преживяват развода много сложно, като трудно приемат факта за раздялата и често смятат , че е заради тях. В тази възраст децата се нуждаят от много внимание, те често плачат и капризничат. Възможно е да формират някои навици, които са заради преживяния стрес, като смукане на палеца. Възможно е също така да развият различни страхове – страх да остават сами, страх да заспиват сами.
За да преодолеете кризата, е желателно родителите – вече бивши съпрузи, да си сътрудничат и да осигурят на детето стабилен режим. Обръщайте му повече внимание, занимавайте се заедно с него и му дайте възможност да изрази чувствата си чрез игри или рисуване. Може да потърсите съвет от специалист, за да разтълкувате поведението на детето и да му помогнете да преодолее травмиращия опит.
От 3 до 6 години
Децата в тази възраст все още не разбират понятието развод, но със сигурност не желаят да видят родителите си разделени. Те усещат, че не могат да влияят на ситуацията, последиците от която са им неизвестни. Оттук възниква чувство на неувереност, тревожност и страх, както и проблеми като безсъние и страх от тъмното.
Най-добрият вариант за децата е, ако родителите се разделят без скандали и напрежение, които детето би могло да усети, а да му се обяснят промените, като поставяте върху тях позитивен акцент. На детето в тази възраст често му е необходим “отдушник” – някой възрастен, с когото да споделя емоциите си. Това може да са бабата или дядото, както и всеки близък, на когото детето има доверие, при условие този човек да е обективен и да не настройва детето срещу единия от родителите. За детето в тази възраст е много важно да продължава да вижда и двамата родители, така че, ако това е възможно и ситуацията позволява, съставете подходящ график и се придържайте към него.
От 6 до 11 години
В тази възраст детето може да реагира на развода много активно, като поеме инициативи за сдобряване на родителите и възстановяване на семейството, което губи. То може да потърси съюзник сред някой от родствениците – често баба или дядо. Тъй като оценъчните му способности нарастват , възможно е детето да прояви негодувание и гняв към единия родител, когото смята за виновен и дори да ги раздели на “добър” и “лош”. Реакцията на развода може да се прояви в поведението на децата, които са в училищна възраст, а най-честите прояви са лошо поведение, намаляване на успеха в училище или изолация. От изпитания стрес, детето може да започне да се оплаква от главоболие или стомашни проблеми.
В тази възраст родителите могат да разговарят с детето за неговите чувства, да му помогнат да възстанови самооценката си и усещането за сигурност, както и да направят всичко необходимо, за да не поема детето върху себе си чувство за вина за ситуацията. Би било добре, ако родителите съумеят, въпреки собствените си чувства, да пазят авторитета си един на друг пред детето и да не си позволяват негативни оценки за бившия партньор. Важно е детето да може често да общува и с двамата родители. Добра терапия за него би било да общува по-често с приятели и близки, за да не се отчужди и изолира, да участва в спортни отбори или други занимания, които му доставят удоволствие, носят му положителни емоции и спомагат за формиране на увереност и добра самооценка.