Малките, общо взето, внимателно наблюдават възрастните, които са от значение за тях, дори тези от екрана, и имитират техните идеи, говор и движения. При това те приемат много лично всичко, което виждат. Смята американския лекар д-р Т.Бери Брайзелтън.
Родителите трябва да разберат, че гледането на телевизия и видеоигрите са причина за напрегнати изживявания в ежедневието.
Детето сяда пред телевизора или видеоиграта и се изолира от шума и движението около него. Само силен шум от екрана може да го извади от това му състояние.
Гласът на родителите не достига до неговите уши и дори случаен допир до рамото може да предизвика внезапен плач и силно раздразнение от намесата в неговото хипнотизиращо занимание.
Такава концентрация означава, че физическите и умствени възможности на детето са напрегнати до край.
Сърдечно-съдовата система на детето работи на върховни обороти. Мускулното напрежение напомня прекомерно физическо натоварване. Това състояние е изтощително като физически, така и психически.
Не, цялата телевизия, оказва негативно влияние. Всъщност, тъй като тя е могъща масмедия, добрите предавания които гледат децата, имат голямо значение за тяхното възпитание.
Според д-р Брайзелтън, телевизионните предавания, новините и рекламите оказват силно въздействие върху малките зрители, затова е важно те да не гледат на телевизията като бавачка, а по-големите деца да не си запълват времето след училище.
Родителите трябва да ограничат времето, в което децата са пред телевизионния екран и нещо повече – да споделят част от това време с тях.
След предаването задължително да водят разговори с тях, за това което сте гледали.
Не е никак лесно да се погрижим за телевизионните навици на своите деца, но не трябва да забравяме, че това е много важно.
Ето и съветите на д-р Брайзелтън, професор по педиатрия в Харвардското медицинско училище :
Един час в делничните дни и два в почивните са повече от достатъчни за едно дете.
Ако използвате телевизията по начина, наречен от писателката Мари Уин “наркотик-електрик”, при който тя ви разтоварва след стресова работа и подържа минимум комуникации, и вашите деца ще правят същото.
Една от важните задачи е и да убедим децата, да им внушим, че времето за отдих е нещо повече и по-различно от едно вторачване в екрана.
Вземете програмата и ги попитайте кои предавания най-много искат да гледат през този един или два часа и защо.
Те например трябва да разберат, че не всичко, което гледат по телевизията, е вярно и че рекламите са предназначени да накарат хората да купуват.
Всички семейства, които имат определени правила и принципи, трябва да определят ред и за телевизията, така че да се гледа умерено и добре, а не като всекидневен опиат. Те трябва да запознаят децата си с много други възможности за прекарване на свободното време. Дали биха искали да рисуват? Или да правят модели на кораби и самолети?
Да съчиняват разкази, да четат, да шият, да се грижат за домашното животно, да спортуват, да взимат някакви уроци?
Ограничаването на телевизионното време действително помага на децата да развият своите интереси и таланти, като открива пред тях много нови светове на занимания и забавления.
А усилията, които полагате сега ще изиграят значителна роля за продължителното умствено, физическо и емоционално здраве на детето ви.