При изследването на причините за недостатъчното концентриране, нервността, смущенията в говора и съня, агресивността, трудностите при установяване на контакт, астмата и подмокрянето всички стигаме до едно място – училището
При разговорите с родителите, в писмата им, посредством които се опитвам да установя първопричината, постоянно се поставя въпросът: “Училището ли разболява нашите деца?”

Причинно свързани с училището са най-вече повръщането, болките в корема и астмата. Контролните работи, свидетелствата, повтарянето на класа са за много ученици и техните семейства низ от разочарования.
От това страда самочувствието на децата и много често и способността им за напредък в училище дори тогава, когато възможностите им показват, че биха могли да бъдат добри ученици.

“Момчето ми би могло да бъде по-добър ученик, ако можеше добре да се концентрира”. Това стереотипно изречение чуваме най-малко един път седмично. Постоянно установяваме, че става дума за липса на инициативност, която се базира на страха от училище – от контролните работи, от учителите.
Достигането на известни постижения упражнява натиск. Дете, което винаги пише лоши контролни работи, в сравнение с по-добрите резултати на останалите, е вече обезкуражено. Това не отговаря на изискванията на Песталоци: “Никога не сравнявай детето с останалите, а винаги само с него самото.”

Давлението, което се окозва върху децата за постигане на успех в училище, поражда страх от бъдещето. Това се отнася за 70% от моите малки пациенти.

И по рано съм си задавала въпроса, дали не трябва всяка седмица в определен ден да се прави контролна работа, не като оценка, а повече като упражняване.
Писането на контролни работи трябва да се превърне за всеки ученик в нещо съвсем естествено, така че никой да не получава сърцебиене и болки в корема преди контролната, а да се радва, че ще може да покаже своя напредък в учението.
Когато ученикът е способен да учи вдъхновено, т.е. да възприема всичко с желание, което ще му бъде нужно през живота, той добива увереност, не се притеснява за болежки и учението му доставя радост.

Педагозите, които умеят да ръководят класа си с любов и добрина, да преподават с обаяние и разбиране, повишават готовността на децата за учене и то се превръща в нещо леко и разбираемо.

Всеки учител с чувство за отговорност разбира много добре какво означава за ученика похвалата и мъмренето. Решаваща роля играят и човешките взаимоотношения Не е необходимо ученикът веднага да премине на “ти” с учителя, понеже това в известна степен би допринесло за разрушаването на респекта, но той би трябвало да го възприема като приятел.