1. „Ти си лош!“
Не е лошо детето ви, а е лоша постъпката му. Затова е добре да му поясните: "Знам, че не си лошо дете, но това, което си направил, не е правилно и не бива да го повтаряш."

2. „Престани да плачеш!“
Плачът на детето означава, че то трябва да се освободи от негативни емоции. Добре е да го успокоите по следния начин: "Разбирам, че ти е мъчно, но трябва да се помъчиш да спреш сълзите!" С внимателното си отношение вие бихте могли да му помогнете да поеме контрола върху себе си и да го успокоите.

 3. „Отивай да играеш в стаята си!“
Вие сте притеснена, бързате, имате работа, а детето се мотае в краката ви. Какво друго да му кажете? Макар че сте права, добре е да му обясните спокойно защо трябва да отиде да играе в стаята си. Иначе детето ще се почувства виновно за вашето емоционално състояние и ще приеме репликата като наказание.

4. „Разбери, че това пюре е вкусно!“
Вие се чувствате толкова близка на детето, че се изкушавате да мислите и да избирате вместо него. Забравяте, че малкият човек трябва сам да открие света около себе и че вкусът му невинаги ще съвпада с вашия.

5. „Ако продължаваш така, ще те сложа в леглото.“
Така създавате у детето представа за леглото като за някакъв вид наказание. Може дори без да искате, да провокирате мъчителни сцени на заспиване.
Ако детето е превъзбудено, добре е да го посъветвате да си легне с думите: "Днес те усещам малко нервен и ти предлагам да си починеш известно време в леглото и след това да продължиш с играта.

6. „Прави каквото искаш. Все ми е едно.“
Не бива да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Ако то почувства вашето безразличие, веднага ще започне да проверява дали това е така. Проверката обикновено се състои в извършване на лоши постъпки. Детето очаква да види дали ще последва забележка, или не.
По-добре е да се постараете да подобрите взаимоотношенията. Можете да кажете: "По този въпрос не съм съгласна с теб. Искам обаче да ти помогна, защото те обичам. Винаги когато имаш нужда, можеш да поискаш съвет от мен".

7. „Няма да те обичам повече, ако си такъв.“
Тази заплаха по правило не се сбъдва, а децата усещат веднага фалша. Веднъж излъгали, вие можете да загубите задълго доверието на детето. Много по-добре е да кажете: "Аз не одобрявам твоето поведение".

8. „За съжаление, сега нямам време за теб.“
Родителите понякога забравят простичката истина - че щом са създали детето, трябва да намират време за него. Ако детето слуша постоянно, че възрастните нямат време за него, ще търси сродни души на друго място, а това е рисковано за него. Дори и да сте много натоварени, намирайте поне по половин час вечер да седнете до креватчето му, да поговорите с него, да му разкажете приказка. Имайте предвид, че в този случай по-важно е качеството на общуването, а не количеството време, което отделяте.

Ивайло Маринов, психолог