Много родители нервничат, когато децата им постоянно си гризат ноктите, бъркат в нослето или упорито навиват кичури от косата си. В повечето случаи майката и бащата, които се опитват да отучат децата си от тези навици, им се карат и дори ги ругаят. Такова родителско поведение обаче може да доведе до обратния ефект.

Причината за всички тези детски упорити навици навярно е недостатъчното внимание от страна на родителите. Страховете и преживяванията на детето също водят до нервно поклащане на тялото и гризане на ноктите. Ако в основата на вредния детски навик стои недостиг на ласки, вашето ядосване и викове могат да изиграят лоша шега – детето използва своя упорит навик, за да привлече за сетен път вниманието на родителите към своята персона.

Нервната обстановка може да доведе детето не само до повтарящи се движения, които често дразнят родители и учители - например мърдане на стола, поклащане на тялото или повтарящи се движения с коленете.

ТОВА МОЖЕ ДА ПРИЧИНИ СЕРИОЗНИ ПОСЛЕДСТВИЯ КАТО ТИКОВЕ И ЗАЕКВАНЕ

Затова нашият съвет е да се замислите дали децата ви получават достатъчно внимание и ласки. По-добре е да изгубите половин час и да успокоите детето, отколкото след това няколко години да го лекувате при невропатолог или психолог. Какво толкова ще ви стане,ако отделите на детето си малко време преди сън - почетете му от някоя любима книжка, разкажете му приказка или просто го погалете известно време по коремчето и гърба, докато заспи.

Ще отделим по-специално внимание на компютърните игри и гледането на телевизия.

Желанието да се заменят реалните житейски проблеми с компютърни е обхванало не само подрастващите, но и възрастните, които часове наред преседяват пред монитора. През това време те не виждат и не искат да видят нищо друго освен онова, което се движи по екрана на монитора. Невролозите и психолозите обясняват подобно пристрастие с това, че компютърните игри често са основани на реакциите на моториката и на емоциите, затова човек не желае да извършва някаква умствена работа. По-просто казано, човек, увлечен в някаква игра с “престрелки” например, не тренира способностите на психиката си и своите собствени реакции, а просто усвоява тънкостите на компютърната игра. Това е много удобна позиция - не се налага да се отчита пред никого, не трябва да обяснява нищо на никого и дори не е нужно да разбира докрай какво се случва.

Освен всичко друго агресивните игри помагат на човек да изхвърли излишния адреналин. Но ако тази игра продължи по-дълго, ако превиши нормалното време, става точно обратното - същият този хормон на агресията започва да се натрупва и детето може да се превърне в неуправляемо.

ЗАТОВА, СКЪПИ РОДИТЕЛИ, НЕПРЕМЕННО ПООЩРЯВАЙТЕ “ПОДВИЖНИТЕ” ИГРИ

Много е хубаво детето ви да порита топка с приятелите си. То трябва живо да общува с връстниците си. Не забравяйте да каните неговите съученици у дома, също и да го извеждате сред природата. Възлагайте на децата си различни поръчки - например да свършат нещо у дома - и ги молете за помощ, за да се почувстват те значими.