Говори с мама - 3 - 5 години |
След третата годинка детето започва да сформира значително по-сложни фрази и изречения. Вероятно за ваше съжаление ще разшири понятието си за отрицание далеч над простото „не”. Ще започне да формулира въпроси, ще включи в речта си прилагателните и сравнителните форми, ще осъзнае връзката „аз-мое”, „ти-твое”. Диалогът е важенНа тази възраст децата са изключително приказливи и е добре да се възползвате от периода, за да демонстрирате как се води разговор - превръщайте всеки предмет в интересен обект, като разкривате преимуществата му с въпроси. Най-добрият начин да завържете разговор с детето си е, като го питате какво харесва (в конкретна ситуация), кое му прави впечатление, какво прави в момента и т.н. Важно е да изслушате отговорите с искрен интерес. Същото важи и за случаите, когато детето ви задава въпрос или опитва да привлече вниманието ви към нещо, което го вълнува. Повишеното внимание в тези ситуации ще ви помогне да разберете какво ново е научило детето, какъв е начинът му на мислене и до каква степен разбира случващото се около него. |
Обогатяване на речника
За това може да помогнете на детето си, като започнете да давате по-подробни обяснения и описания на всичко, попадащо пред погледа и вниманието му. Например, ако детето се затруднява да вдигне някакъв предмет само, вместо да кажете: „Дай на мен!”, обяснете: „Това е прекалено тежко за теб” - така ще въведете не само нови думи, но и понятията за тях.
Говорете за цветове, форми и материи при всеки подходящ повод - „Ти вземи червената ябълка, за мен ще остане зелената”.
Подходяща стратегия е и формулирането на изречение, оставяйки „празно място” за думичката, която детето със сигурност знае, иска да използва, но не може да включи в изречение.
Когато детето все пак започне да опитва да говори със свои изречения, вероятно те ще са граматически неправилни. Не е нужно да го информирате за това винаги. Бъдете тактични - плавен преход от типа „Искаше да кажеш...” е достатъчно образователен.
Вечният въпрос „Защо?”
Много е вероятно да го чувате до втръсване, но трябва да се научите да го цените и винаги да му отговаряте търпеливо и разбираемо. Любопитството на детето е индикатор за неговото желание да се учи, да разбира повече и да успее да изрази себе си след време. Винаги приемайте въпросите насериозно (дори и да са твърде далеч от здравия смисъл), не лъжете и не отговаряйте с измислици. Не използвайте изрази като: „Защото аз така казвам” или „Защото така стоят нещата - затова”. Ако детето задава въпроса си неясно, помогнете да уточните какво точно го интересува, преди да отговорите. Когато не знаете отговора на някой въпрос (а това е възможно), бъдете честни и предложете да го потърсите заедно в някоя книга например. Никога не избягвайте труден въпрос, но и не правете грешката да смятате, че трябва да кажете цялата истина - детето е способно да разбере съвсем малка част от нея. Винаги избирайте тази част от истината, която детето е способно да приеме.