Днешните деца са поколението, което е най-сериозно повлияно от маркетинговите трикове и внушения. Силата на рекламата нараства непрекъснато и разширява полето си на действие най-вече в бъдеще време, когато детето, обожаващо “Макдоналдс” днес, ще стане възрастен платежоспособен консуматор и евентуално възпитател на следващо поколение утре. Маркетинговите похвати си играят с търпението на родителите ежедневно и единственият начин да не им позволите да сменят избраната от вас линия на възпитание е да говорите с детето си за това как работи рекламата, каква е целта й и доколко приемлив е всеобщият призив, че за да си „готин”, трябва да ядеш, пиеш, играеш, участваш в нейния измислен свят.
Започнете рано. До 6-7-годишна възраст децата имат затруднения да приемат рекламите като нещо различно от реалността и може да не разберат, че целта на хубавите клипчета и картинки е просто да продават своя продукт. Колкото по-рано започнете да въвеждате тези понятия, толкова по-бързо те ще бъдат възприети и ще превърнат обекта на въздействие - собственото ви дете - в активен, а не пасивен зрител на комерсиалните послания.
Обяснете как работят. За начало опростете нещата до обяснението, че целта на рекламите е да внушат, че едва ли не, колкото повече купуваш, толкова по-добре се чувстваш. Използвайте ранната възраст, за да успеете все пак да внушите донякъде, че „парите не купуват щастие” - добре знаете, че след години това става все по-трудно. Опитайте да изброите заедно с детето всички неща, които го радват и му доставят удоволствие, и го попитайте дали винаги е нужно да се плаща за тях. Тук отново ще се прояви предимството на възрастта - за щастие децата са минимално комерсиални и сега е моментът да ги убедите, че не всичко се купува.
Малките деца винаги искат да получат това, което желаят, незабавно. Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно му е да чака. Най-надеждният начин да се предпазите от ненужни проблеми, когато то е „зарибено” от поредната реклама, е да направите пауза. Отвлечете вниманието на детето с интересна игра, с някоя друга подходяща и достъпна вещ. Ако то се отвлече и не се връща отново към това, което е искало по-рано, значи желанието не е било толкова силно. Но ако детето е свикнало да получава всичко веднага, ще настоява на своето по-скоро по навик или от инат. Все пак кой ще иска да предаде завоюваната позиция без съпротива?
Всички деца се нуждаят от идентификация с връстниците си. За всеки малчуган е важно да има това, което имат и неговите приятели (играчки, списания, дрехи) – в края на краищата това е знак за принадлежност към определена група.
Отчитайте особеностите на „уличната” реклама. Има неща, от които не бива да отказвате децата си. Тук работи закономерността – колкото по-голямо е детето, толкова по-важни са за него „знаковите вещи”. Вгледайте се как се обличат връстниците му, на какво играят, какви играчки носят в раничките си. Разбира се, не бива да се губи мярката. Преценете без какво от така наречените атрибути на принадлежност детето ви може да мине и без какво ще му е трудно – поредния трофей от колекцията на Барби, Човекът паяк, Костенурките нинджа или друг комиксов образ. Детето само ще ви каже какво. Вие трябва да отберете сред изобилието от възможности това, което действително е най-необходимо или престижно.
Разкрийте някои от триковете на рекламата. За възрастните е лесно да прозрат подвеждащите елементи в рекламата или поне онези, на които се „залага” да повлияят значително. Споделете собствените си наблюдения и позволете вашата недоверчивост да даде правилния пример на детето ви. Класическите примери за това са ключовите фрази от типа „само сега и в ограничени количества”, „побързайте да се възползвате” или вплитането на любими анимационни или приказни герои в търговските послания. Подходящ пример и „болна тема” са традиционните играчки и сувенири, съпътстващи промоцията на всеки нов анимационен хит, добре преплетен с поредица други продукти (например сандвичи). Опитайте да обясните, че харесването и гледането на филма съвсем не значи, че всичко, което е с картинка от него, е хубаво и си заслужава купуването. Не е важно доколко ще успеете да убедите детето си - важното е да не се отказвате да му обяснявате.
Бъдете особено крайни по отношение на рекламите за храна. Повечето от тях „препоръчват” продуктите за бързо хранене, бонбони и подсладени зърнени храни, които всеки знае, че не са най-здравословният вид хранене, противно на рекламните лозунги. Тук трябва да сте категорични в разобличаването, особено на твърдения от типа на „задължителна част от здравословната закуска на детето”. Рекламните клипове се изготвят от екипи от професионалисти с участието на психолози. Срещу вас не стои просто режисьор с добра идея, а цял екип, който знае как да ползва определени техники за въздействие, при това за минимално време. В рекламите често се ползва образът на майката като авторитет – тя винаги избира правилната, по-здравословната храна. Разграничете се категорично от налагания модел. Обяснете, че колкото и добре да са се справили режисьорите с вида на рекламираната храна, когато в закуската няма плод, тя не е от „здравословния” вид. Сравнете нещата, които имате вкъщи или виждате в магазина, с техните реклами по телевизията и докажете, че сандвичът от рекламата винаги е по-голям от истинския . Дори и малкото дете е в състояние да усети, че по телевизията те изглеждат доста по-вълнуващо.