Изберете най-добрата терапия за вашето дете и посещавайки логопедичния кабинет, спокойно дискутирайте проблема. Много често речта на родителите оказва най-голямо въздействие върху речта на детето.

Ето няколко съвета как да повлияете положително върху тази реч:

1. Не прекъсвайте детето, а търпеливо го оставете да довърши мисълта си. Не коригирайте речта му , не го съветвайте да говори по-малко. Не допълвайте думите и фразите – нека то само си ги намира.

2. Говорете по-бавно и плавно, т.е. забавяйте темпа на собствената си реч. Например, когато четете приказка вмъквайте паузи от една секунда между изреченията. Така провокирате детето си да говори като вас. Опитът показва, че този метод води до забавяне потока на речта в заекващото дете.

3. Не отговаряйте веднага (автоматично) на зададените ви въпроси. Забавете отговора си с една секунда. Това допринася за намаляване на речевото напрежение, за отпускане на детето, което също се научава да отговаря след пауза.

4. Използвайте кратки изречения. Когато говорите с паузи и кратки изречения, вие създавате речеви модели, на които детето подражава.

5. Говорете за това, за което говори детето и за нещата, които го интересуват: неговите играчки, герои, рисунки, филми. Поощрявайте изявите му – това е важен стимул за него.

6. Грижете се за здравето му, старайте се да се храни пълноценно и да спи достатъчно.

7. Гледайте детето си, когато говори и показвайте с изражението мнението си, че ви интересува какво казва, а не как го казва.

8. Не заставяйте детето да говори или рецитира пред непознати. Но го насърчавайте да говори винаги когато има желание.

9. Не позволявайте на детето да избягва обикновените си задължения. Предявявайте към него същите изисквания, както към всяко друго дете.

10. Ако заекването се засили, постарайте се да откриете източниците на емоционално напрежение у дома или в училище.

11. Похвалете детето, когато говори добре. Не го хвалете обаче заради това, че не заеква. Поощрете го за онова, което казва, а не за начина, по който го казва.

12. Помогнете на детето да си намери подходящо творческо занимание.

13. Избягвайте съвети от типа: „Мисли преди да кажеш нещо”, „Говори по-бавно!”, „Почакай, докато не се увериш, че можеш да кажеш това!”.

14. Не искайте детето да замества по-трудните думи с по-лесни за него. Това увеличава страха от произнасянето на определена дума или звук.

15. Насърчавайте го да се отпуска и да говори у дома и в училище.