Защо толкова много деца се хранят лошо?Най-често защото майките с всички сили се мъчат да ги нахранят добре. Такива проблеми не съществуват при деца, чиито майки не са започнати с въпросите на храненето и не се безпокоят затова. Може да ви звучи смешно, но за да се убие апетита на едно дете са необходими знания и усърдна работа в продължение на месеци.Някои деца изглежда имат “вълчи” апетит, който трудно се повлиява дори от болести. Други деца имат умерен апетит, който лесно се влияе от тяхното здравословно състояние или настроение.
Всяко дете се ражда с достатъчно апетит, който му осигурява здраве и подходяща за него степен на наддаване.
Децата обаче имат вроден инстинкт да упорстват, ако ги насилват, и инстинкт да се отвращават от храна, която не им носи удоволствие. Допълнително усложнение е, че хората не обичат да ядат винаги едни и същи храни.
Когато майката насилва детето да пие повече мляко, отколкото то иска или го насилва да привикне към нова каша, може да възникнат проблеми.
Много бебета стават придирчиви към една годишна възраст – те не наддават вече толкова много, никнат им зъби и са по-упорити. Насилването още повече намалява апетита им, и то за по-дълго време. Много често проблемите с храненето започват след боледуване. Ако майката започне да тъпче детето, преди да си е върнало апетита, отвращението му към храната се засилва и остава за дълго време.
Но не всички проблеми с храненето произтичат от насилването. Детето може да престане да яде от ревност към новото бебе или от други тревоги. Независимо обаче от причините, тревожността на майката и насилването само задълбочават проблема.
Причината някои деца да бъдат слаби е наследствеността.
Внезапната загуба на тегло е нещо сериозно. Ако детето внезапно отслабне то трябва да бъде подложено на внимателен медицински преглед. Най-често причината е диабет, тревога заради сериозни неприятности в семейството, тумори или мания да пазят диета, която най-често се среща при момичета в юношеска възраст.
Какво прави злоядото дете?
Детето отказва да яде като стиска зъби, върти глава или плюе. Прескача по едно-две хранения. Яде по няколко хапки и отказва останалата храна.
Какви мерки може да предприемете?
Преодоляването на трудностите при хранене изискват време и търпение. Възникне ли веднъж такъв проблем необходими са време, разбиране и търпение за неговото отстраняване. Грижата и настойчивостта на майката са главната причина, която пречи за възвръщането на апетита. Дори и майката да направи огромни усилия да се промени, ще минат седмици преди детето да възвърне апетита си. Нужно е достатъчно време, то да забрави неприятните асоциации, свързани с храненето.
Според специалисти, непредубеденото бебе е склонно да подбира по естествен начин добре балансирано меню, когато им се предложат разнообразни естествени храни. Детският организъм има вроден механизъм, който определя количеството и вида на необходимите за неговия нормален растеж храни.
Храненето трябва да доставя удоволствие.Целта е не да се кара детето да яде, а да се създадат такива условия за развитието на неговия апетит, че детето само да иска да яде.
Не му се карайте, нито го поощрявайте да яде. Не го хвалете, когато изяде много, нито го гледайте укорително, когато яде малко. Спрете да мислите за неговото хранене – това е крачка напред. Когато престане да чувства натиск, детето може да обърне повече внимание на своя апетит.
Започнете с храни, които детето най-много обича. Когато седне да се храни, трябва да му потекат лигите. Първите стъпки за създаване на такова отношение е в продължение на 2-3 месеца да му сервирате само любимите храни (като балансирате менюто, доколкото това е възможно) и да избягвате всички храни, които то открито отказва.
Дете, което обича само ограничен брой храни. Може да чуете от някоя майка: Моето дете яде само кюфтета, банани, портокали и плодов сироп. От време на време хапва филийка хляб или една-две филийки хляб и нищо друго.
При такова злоядо дете, храненето наистина е проблем, но принципа е същият. На закуска давате нарязани банани и филийка хляб; на обяд – кюфте, 2 лъжички грах и нарязан портокал; навечеря – пак филийки хляб и банани. Давайте му и допълнително от храните, които иска. Известно време сервирайте различни комбинации от тези храни. Не му давайте сироп, защото той отнема апетита на детето за по-ценни храни.
След два месеца детето с нетърпение сяда на масата и яде с желание. Тогава прибавете 2 лъжички от храна (не повече!), която никога не е яло (но не такава, която ненавижда). Не споменавайте нищо за новата прибавка. Не реагирайте, ако я остави. Опитайте да я сервирате пак след две седмици, а междувременно опитайте с друга храна. Бързината, с която прибавяте нови храни зависи от апетита на детето и от това, как ги възприема.
Не правете разлика между различните храни. Оставете детето, ако иска да си сипе 4 пъти от една и също храна (стига тя да е пълноценна) и нито веднъж от друга. Ако не иска яденето, а желае десерта, дайте му го със съвсем спокоен вид. Ако кажете “Няма да ти дам допълнително месо, ако не си изядеш зеленчука” или “Няма десерт, докато не си изядеш яденето”, вие убивате апетита му към зеленчука или към яденето, а засилвате този към месото или десерта. Резултатите са противоположни на вашето желание.
Не карайте детето да опитва храна, която го отвращава.
Никога не го карайте на следващото хранене да яде храна, която е отказало на предишното, с това само ще си навлечете неприятности.
Сервирайте на детето по-малко, отколкото ще изяде. На злоядото дете сервирайте малки порции. Ако му сервирате много, му припомняте, колко много трябва да остави и му потискате апетита. Но ако му сервирате по-малко, отколкото ще изяде, вие го насърчавате да поиска допълнително. По този начин вие съдействате да започне да желае храната. Ако има съвсем малък апетит, сервирайте му една чаена лъжичка зеленчук или една хапка хляб.
Нека да се храни самостоятелно. Детето трябва да бъде насърчавано да се храни само между 12 и 18 месеца. Но ако майката продължи да го храни до 3-4 и 5 години и после изведнъж откаже, детето ще се почувства наскърбено и огорчено. За него това е важна изява на любов и загриженост.
Детето на 2 години трябва час по скоро да привикне да се храни самостоятелно. Но детето не трябва да остава с впечатление, че му отнемате привилегията, че то само е поискало. Просто след като сервирате чинията с ядене, отидете до друга стая все едно, че сте забравили нещо. С всеки изминал ден се забавяйте повече. Върнете се и започнете да го храните независимо дали е хапнало нещо или не, без да казвате нищо. Ако изгуби търпение и ви повика да дойдете, се озовете веднага. Не се отчайвате, ако едни ден яде само, друг не.
Никакво разиграване на представление, никакви подкупи.