За малкото човече гърнето е мистерия. Поне в началото желанието ти да го научиш на всяка цена за него ще изглежда доста причудливо. Съвременните деца до такава степен са свикнали с пеленките за
многократна употреба и усещането за сухота, че лишаването им от тях ги плаши като нещо непривично и дори тревожно. А самото гърне често е оприличавано на играчка, каска, купичка за хранене и какво ли още не...
Липсата на памперса кара мъничето да се чувства уязвимо. А при вида на крайния „резултат“ в гърнето дори някой невръстен смелчага може да се стресне: „Това аз ли го направих?”
Дори и след навършването на годинка, малкото още няма достатъчно добре развита мускулатура, нито нервна система. Затова не му се сърди, че не успява да контролира отделянето. Нищо чудно и вече да си се сблъскала с феномена, че момченцата привикват към ходенето на гърне много по-бавно, отколкото момиченцата. За съжаление приучаването на гърне е процес, който зависи от много неща: на каква възраст сте започнали, та дори и какъв е темпераментът на детето.
Не действай на принципа: може да сяда – следователно може да се научи. По-добре изчакай появата на някои знаци, които ще ти подскажат, че моментът е благоприятен:
ако напоследък откриваш, че памперсът остава сух за по-дълго, това е положителен знак. Проверявай също пеленката веднага след ставане – забележиш ли, че малкото не е пишкало през нощта, можеш да спреш с нощния памперс.
малкото сяда доброволно на гърнето и няма нищо против да стои на него по-продължително време.
Използвай този момент – постой до детето, показвай му книжка или пейте песнички. Колкото по-бързо го превърнете в нещо обичайно, толкова по-скоро ще се поздравите с пълен успех.
Нямала си ни най-малка идея какво неимоверно търпение се изисква, за да успееш да привикнеш мъника към гърнето? Е, вече си наясно, че няма да минеш единствено с голям ентусиазъм. Има обаче няколко хитри вратички, с чиято помощ максимално ще скъсиш целия този маратон:
Разреши на малкото палавниче да потича голичко из къщи. Летните месеци са много благоприятни – няма да се притесняваш толкова, че може да настине. Оставено на воля без памперс, съвсем скоро детето самичко ще се сети: „Ей, ама това било всъщност много хубаво!”
Покажи гърнето на малкото и му кажи, че оттук нататък ще го използва. Нека си поиграе с него – остави го на лесно достъпно място. Окуражи го да сяда на него.
всяко хранене махай пеленката и го подканвай да използва гърнето. Дори и да се противи в началото, ако му създадеш режим скоро ще свикне. Не пести похвалите всеки път, когато сте имали успех.
Мъничетата често се заиграват и забравят да дадат знак. Не реагирай бурно на случайното подмокряне. Ако го превърнеш в голям проблем, само ще стресираш детето и може да предизвикаш негативното му отношение.
Детето не се опъва само за да те дразни и да вгорчава живота ти. Изпуснеш ли си нервите, можеш да забавиш целия процес на привикване към гърнето.
Бавно и постепенно ще успеем. Не трябва да насилваме природата и гърнето да ни стане фиксидея!