Значението на детските игри за развитието може да се разбере както на теоретическа основа, така и на базата на непосредственото наблюдение над игрите на децата. Като преодолява фазата на предметните действия, играта се изгражда като доминираща дейност през целия предучилищен период. В нея и чрез нея главно се усвоява обществения опит, осъществява се развитието на физиологическите и психическите функции и се извършва подготовка за следващия по-висш етап когато ще се формира като доминираща учебната дейност.
Развиващото значение на играта се обяснява и от взаимоотношението между емоционалният характер на играта и предпоставките за развитието на мисленето. Сърцевината на детската игра е нейната емоционална привлекателност. Но едновременно с това игровите ситуации поставят пред децата различни проблеми, които изискват участието на мисленето. Играта, която е спонтанна, свободна дейност същевременно допринася да се организира поведение на децата. Ценното е, че именно тогава, когато децата се заемат съвсем доброволно с организиране на игрите, при което могат да срещнат сериозни затруднения, те изпитват у себе си устойчивост, целенасоченост, дисциплинираност; учат се да координират усилията си с другите деца.
Развитието на детската игра е голямо и многостранно. И с основание Е. А. Аркин изтъква поливалентния характер на играта, като подчертава че тя не изпълнява само една определена, изолирана функция, а представлява за детето труд, изкуство, реалност и фантазия; играта дава на детето пълен живот.
Игрите имат голямо значение за физическото развитие и укрепване на децата. В това отношение най-голямо значение имат подвижните игри, особено когато те се извършат на открито и на слънце. Но и всички игри имат ободряващо влияние върху детския организъм. То се постига както чрез многобройните движения, така и чрез повишеното емоционално състояние, с което те се придружават.
Игри за развитието на движенията. Това се дължи на обстоятелството, че при всички игри, а не само при подвижните се извършват много движения, които имат организиран и целенасочен характер. Детето усвоява специфично човешките движения при извършване на онези действия, които то наблюдава в живота. Като изследва волевите движения, А. В. Запорожец заключава, че развитието на двигателната сфера на детето от предучилищната възраст става в значителна степен чрез неговата игрова дейност.
Игрите имат голямо значение и за умственото развитие на децата от предучилищна възраст. Преди всичко чрез богатият контакт с предметите, който децата използват за игрите си, те имат възможност да се упражняват да възприемат отделни свойства и да добиват впечатления за нещата. По този начин се развиват техните усещания и възприятия. Интересната дейност на играта помага на децата да се съсредоточат върху определен предмет, а това развива вниманието им, усъвършенства тяхната наблюдателност.
Паметта също се развива при благоприятни условия на игровата дейност. Изпълнението на различните задачи по време на игра, например на магазин, на влак и др. изискват да се запомнят и възпроизведат известни действия и изрази. Ранните представи за числата за интервалите от време, за пространствените отношения децата придобиват също в процеса на своите игри.
Трябва да се изтъкне по-специално ролята на игрите за възникването на умствената дейност като характерна човешка дейност, която е съществена предпоставка за цялата по-нататъшна учебна дейност, както и за цялото психическо развитие на детето.
При играта се борави с нещата, но манипулативната дейност още не е пълноценна игра. Тя се създава, когато предметите, с които детето борави, придобият известно символично значение и когато самото то представлява нещо по-друго от себе си, т.е. когато то приема някаква роля. Благодарение на това преминаване се осъществява и самото умствено развитие на детето през този период. “Ако в процеса на развитието на ролевата игра – пише Д. Б. Елконин – не възникваше самата способност да се действа в умствен план, то никакво по-нататъшно формиране на конкретните форми на умствено действие, което се извършва при отвличане от предметите, нямаше да бъде възможно.”
Игрите имат съществена роля за развитието не само на усещанията, възприятията, представите, паметта, но имат голямо значение и за развитието на въображението и мисленето. Като играе с реални неща в една въображаема ситуация детето не само се запознава с качествата на тези неща, но същевременно развива своето въображение. Това развитие се извършва при условията на контакта с реалните неща и при възможностите за творчеството и свобода на действията, които осигуряват в играта. Затова детската игра има независимо значение за развиване на активното въображение през предучилищната и отчасти през ранната училищна възраст.
Игрите имат съществено значение и за развитието на мисленето на децата. Това се държи на обстоятелството, че чрез тях се дават богати възможности не само за непосредствен контакт с действителността, но и за разнообразно словесно общуване в една социална среда. Като отбелязахме, че при игрите се създават най-ранно благоприятните условия за развитието на двете сигнални системи и за тяхното правилно взаимоотношение. Това се извършва в процеса на една привлекателна и желана дейност. Освен това почти при всяка игра детето се поставя пред някаква проблемна ситуация, която има да разреши не чрез простото манипулиране, а при участието на активни мисловни процеси. При редица дидактични игри също така се създават условия за развитието на мисленето. Например при твърде разпространената игра за нанизване върху три оси на дървени фигурки с различни форми, големини и цветове децата от различните възрасти се справят различно със задачата според равнището на своето умствено развитие. Но със системното участие в тази игра те се научават да извършват сравнение между пръснатите пред тях фигури, да анализират техните качества, да се абстрахират от едно тяхно качество (форма, големина, цвят), да обобщават по линията на един от тези признаци, за да подредят фигурите въз основа на това обобщение.
Ролята на игрите за развитие на волята се наблюдава при ясната целенасоченост на децата, при готовността им да преодоляват препятствия или да се въздържат от нежелателни действия, в обилните инициативи и самостоятелността при тяхното изпълнение.
Във връзка с емоционалния характер на детската игра се наблюдава и друго вътрешно противоречие, движещо развитието напред. Играта е най-привлекателната дейност на детето, съпроводена с чувството за свобода, но същевременно тя създава условия за дисциплинирано и организирано поведение още от предучилищна възраст. Децата се заемат с игра винаги и по всяко време при различни условия. Те са готови за целите на играта да се подчинят на известни вътрешни или външни препятствия, да извършват иначе не особено приятни действия в името на спонтанната, доброволната дейност се създават условия за организирано поведение, за изграждане на положителни черти на личността.
От казаното за значението на игрите се вижда тяхната роля за развитието на детето. Тази роля се обяснява, на първо място, това, че в игрите детето най-ранно усвоява обществения опит, като придобива знания, умения и навици от по-възрастните. На второ място, развиващата роля на играта се осъществява благодарение на това, че при нея се упражняват всички физиологически и психически функции, и то при най-благоприятни условия на една привлекателна и радостна дейност и пълна само активност.