Направихме малко проучване сред родители и детски учители в страната и установихме, че в храненето на децата у нас се допускат нежелани грешки. На фона на едно изобилно хранене в детските градини, къдете не рядко калориите надхвърлят необходимите, вкъщи вечер родителите продължават да претоварват детето си с месо, масло, пържени храни и тестени десерти. Подценява се значението на зеленчуците и плодовете в менюто на децата. След навършването на една година, детето преминава от бебешка на така наречената "обща" храна. Каква обаче да бъде тя? Какви продукти да включва и какво количество? По тези въпроси родителите често не са наясно.

И понеже най-общо се знае, че за да  расте, детето се нуждае от повече храна, стремежът е да му се дават едва ли не количества, които възрастните консумират! В резултат у нас зачестяват случаите на прехранване и затлъстяване на децата още от най-ранна възраст, а родителите им се радват, като смятат, че пълнотата е показател за добро здраве. Съвременната наука обаче е доказала по безспорен начин, че затлъстяването е свързано с не по-малко рискове за здравето от недохранването.

Сериозна е тревогата на лекарите от цял свят за преодоляване на този проблем. Осъзнава се необходимостта от мерки против прехранването и обездвижването на децата, което нараства особено в градовете. Децата често са принудени да прекарват в стаята по-голямата част от деня, без възможност да тичат и да играят на свобода, каквато са имали родителите им. Лишаването на децата от възможност да играят на открито означава ограбване на тяхното здраве, върху което заслужава сериозно да се помисли. Това е една от предпоставките и за затлъстяването.

След една, една година и половина детето се храни 4-ри пъти дневно през 3 ½ - 4-ри часа. Толкова време е необходимо, за да се смели храната в стомаха. Ето и примерен хранителен режим:

- На закуска трябва да се дават млечни храни: мляко с ориз, с грис, с кифла, кекс, козунак или чай с млечни продукти: сирене, кашкавал, извара. Количеството е 250-300г и допълнително по 60-100г пресни плодове и зеленчуци: домати, моркови, зеле. През зимата те могат да се заместват със сокове, нектари, сушени плодове. Зеленчуците, зърнените храни и плодовете са главни доставчици на минерални вещества и витамини, но и на несмилаеми баластни вещества, които имат голямо значение за нормалното храносмилане.

- За обед детето може да получи общо 350-450г храна. От това количество 50-100г трябва да бъдат супа, до 150г - второ ястие (зеленчуци с месо или риба и два пъти седмично без месо), 40-50г салата, 30-50г хляб и около 150-200г плодове или плодов десерт. В постните дни на обяд трябва да се дадат други животински продукти (яйце, сирене, извара, мляко) с ястието или с десерта.

- На вечеря се препоръчва постно ястие със зеленчуци 150-200г, малко салата и хляб, 150-200г кисело мляко или друг млечен десерт. При това продуктите трябва максимално да се разнообразяват. Ако например на обяд ястието е с картофи, супата трябва да бъде с домати, грах  и др., салатата може да бъде с чушки или моркови със зеле, а вечерята - фасул, гювеч или друго ястие със зеленчуци. Ако на обяд ястието е с ориз, за вечеря не бива да се дава пак.

Разбира се има индивидуални разлики. Някои деца имат по-малко хранителни нужди и се задоволяват с по-малко количество храна. При здраво дете апатитът отразява доста добре нуждите на организма, затова то никога не бива да се храни насила. И да не се забравя, че хранителните навици се изграждат от ранна възраст и се запазват за цял живот.