Когато всичко, което чуватe е “НЕ!”

Вие молите двегодишното си дете да дойде при вас.
Вместо това то поглежда към вас, разтърсва глава и крещи “НЕ!”
Вие казвате на вашия 18-месечен син да стои далеч от тоалетната. Гледайки ви право в очите, той отваря вратата.
Какво да направите? Когато се сблъскате с предизвикателства от този вид в ролята ви на родител, запомнете:

1. Всички деца минават през етапи, в които на родителите им е трудно да се справят.
2. Повечето бебета и 2-годишни казват не и искат да правят неща по собствен начин. Това е нормално поведение.
3. Ученето да отказва е важно. Когато вашето дете е по-голямо, вие ще искате то да може да отказва в ситуации като пробване на наркотици или когато е в беда.

Защо вашето дете отказва?

Бебетата и 2-годишните се учат да мислят.
Те имат мнения и идеи. Те искат да правят нещата по свой собствен начин. Те трябва да се научат да отказват и да могат физически да се съпротивляват на това, което не искат. Но те са все още твърде малки, за да разбират как техните действия влияят на другите, да виждат опасностите и да мислят преди действат.
Важно е за децата да станат независими. Ние искаме те да пораснат, за да следват собствените си идеи. Но ние също така трябва да се грижим за безопасността им. Трябва да ги учим да помислят за нуждите на другите, да зачитат родителите си за важни неща, и да отказват по приемливи начини.

Какво е “Нормално!?”

Децата могат да се съпротивляват по различни начини. Докато вашето дете става по-независимо, тя или той може да казва НЕ правейки някои или всички тези неща:

1. Става намусено и пренебрегва вашата молба;

2. Прави противоположното на това, което вие искате;

3. Игнорира ви;

4. Отхвърля ви и отива към някой друг;

5. Избутва Ви когато искате да го прегърнете или целунете;

6. Бяга далеч от вас;

7. Върви по улицата или на друго опасно място;

8. Прави нещо след като сте му казали да не го прави.

Какво можете да направите, за да им помогнете?

Променете ситуацията. Дете, което е под стрес може да бъде по-негативно от обикновено. Вие можете да помогнете в ситуации като тези:

1. Когато вашето дете е уморено или гладно. Слагайте го да спи в определено време и му осигурете здравословни храни и закуски, които могат да помогнат вашето дете контролира.
2. Когато вашето дете попадне в нови ситуации. Например, ако вашият син тръгва на нова градина, не е време да го карате да се откаже от биберона-залъгалка. Дайте му време да се адаптира към една промяна преди да навлезе в друга.
3. Когато вашето дете е отегчено. Предоставянето на нова играчка или нови преживявания може да задържи вниманието на вашето дете.
4. Когато вашето дете е болно. Дете, което е болно или в процес на оздравяване може да бъде изключително негативно. Опитайте се да го разберете.

Защитете вашето дете и другите хора. Нормалното желание на детето да бъде независимо понякога е опасно. Вие трябва да спрете детето незабавно, ако с поведението си то може да нарани някого. Говорете за това как детето се чувства, когато спирате вредното поведение. Например кажете “знам, че искаш играчката, но не може да удряш брат си. Удрянето боли.” Или кажете, “знам, че ти е забавно да бягаш, но аз не мога да ти позволя да бягаш по улицата. Някоя кола може да те блъсне.”
Насърчавайте съдействието. По-вероятно е вашето дете да изпълнява това, което му казвате, ако използвате подходи като тези:

1. По-добре да питате, отколкото да казвате. Попитайте “Би ли ми подал/а книгата, моля?”, вместо израза “Донеси ми книгата.”
2. Ясно обяснете това, което вие искате вашето дете да прави. Кажете “Нека да поставим кубчетата на рафта”, вместо “Нека да приберем играчките”.
3. Кажете на вашето дете какво да прави, вместо какво да не прави. Кажете и покажете как да “докосва нежно котето”, вместо да кажете “Не ръчкай котето.”
4. Отправяйте искания, които са приемливи. Например, за малкото дете ще е по-приемливо да размени една играчка за друга отколкото да даде играчката си и да няма с какво да с и играе.
5. Учете вашето дете с какви думи да изразява чувствата си или да казва какво иска. Например, докато спокойно извеждате вашето пищящо дете извън супермаркетът, ядосан, че не можеш да получиш онези бисквити”. Или учете вашето дете да казва “Това е мое”, вместо да удря другарчето, което се опитва да  му вземе играчката.
6. Бъдете последователни. Вашето дете ще е объркано ако един път го карате да си раздига играчките, а друг път не. нямат добри езикови умения. Те често разбират погрешно това, което родителите искат от тях да направят, и не могат да произнасят много думи, с които да изразят нуждите си.
   Повечето деца постепенно стават по-комуникативни между 3 и 5 години. Те могат да мислят и помнят по-добре. Те научават повече за използването на думите и да се вслушват в тях. Те стават по-добри при контролирането на чувствата и поведението си. И научат това, което възрастните очакват от тях.