Малчуганите лудуват. Не слушат.

Карат се с родителите си, с възпитатели и с връстниците си в детската градина, с учителите и съучениците си. Боледуват – при това така, че нито един професор не може да им постави диагноза. И тогава отчаяните родители водят детето на психолог. Без нужда.

НЕ СЕ ЧУДЕТЕ: най-квалифицираният детски психолог често е безсилен просто защото в 90 на сто от случаите истинските причини за детските неуредици са проблемите на родителите. Напрегнатите им отношения и нерешените задачи са коренът на злото. До 13- 15-годишна възраст детето само отразява семейните проблеми, нещо повече - то ги проявява. ЕТО ЕДИН ПРОСТ ПРИМЕР. Майката има стар конфликт със собствената си възрастна майка. Дори и ако двете страни правят привидно примирителни физиономии по време на сложната игра на взаимоотношения, напрежението остава и детето го “отчита”, а след това го отразява с цялото си поведение.

Как именно? Започва без повод да противоречи на родителите си, да се кара с приятелите или учителите си. Така то реализира потиснатия, нерешен проблем на мама. Ще попитате дали има смисъл в подобна ситуация да му се внушава нещо, да се изясняват скритите мотиви на неадекватното му поведение.

Разбира се, че не - трябва да се работи с майката. Щом тя успее да реши проблема със собствената си майка, негативното поведение на детето й ще изчезне.

Точно така децата реализират нашите тревоги. Още един пример от практиката.

Майка и дъщеря искат да отидат на почивка, но бащата не може да се присъедини към тях, защото има много работа. С разума си той разбира, че жена му трябва да отдъхне, че е добре детето да отиде на море, и въпреки това не му се иска да ги пусне. Не иска и това е! Бащата се взема в ръце, премълчава тревогите си, лично купува билетите, мъжествено се усмихва, но тревогата му расте. И вечерта преди заминаването детето внезапно вдига температура, и то много висока. С нищо не могат да я свалят, викат лекар, то влиза в реанимацията. На сутринта, приблизително в часа, когато самолетът на момичето и майката се отлепя от земята, температурата внезапно спада. Лекарите вдигат ръце в пълно недоумение. Детето е напълно здраво - това е нещо, което науката не познава.

Истината е, че дъщерята просто е отразила страха на баща си и е реализирала неговото желание тя и майката да си останат вкъщи.

Впрочем не бива да мислите, че децата са подвластни само на семейните проблеми. Те възприемат всичките ни вътрешни проблеми. Например конфликта на таткото с шефа му. Ето пример.

Мъж е в трудни отношения с началника си, който е с опърничав характер, а бащата по редица напълно разбираеми причини не може да реагира адекватно на задачите. Разбира се, той не споделя преживяванията си с шестгодишния си син, но малчуганът безпогрешно
улавя напрежението и щедро го проявява - кара се с всички наоколо.

Щом проблемите на бащата се решат, детето утихва.

Вгледайте се в обстоятелствата и сами ще забележите това парадоксално положение. Палавото дете, което вечно спори, маха се от дома и отива например на вилата при баба, след известно време се преобразява, става мило, послушно. Какво е станало? Бабата му е повлияла? Най-вероятно не. Просто то повече не усеща проблемите, които му се налага да отразява вкъщи, и става самото себе си.

Вижте каква тъжна картинка се получава: детето ни служи за гръмоотвод. Не плащаме ли прекалено висока цена за своите проблеми? Още повече, че рискуваме да задушим чедото си не само със собствените си комплекси, но и да провокираме развитието на сериозни заболявания. Не мислете, че просто ви плашим - нещата наистина са изключително сериозни! Доказано е например, че причините за онкологичните заболявания винаги се крият в нашето подсъзнание и само в случай, че се натрупа критично ниво от нерешени вътрешни конфликти, възниква рак. Детето до 5-6-годишна възраст няма шансове да заболее от рак, защото явно няма откъде да се натрупа у него толкова голямо психическо натоварване. Независимо от това обаче статистиката сочи, че детските отделения на онкоклиниките не са празни и не е рядкост пациентите им да са 3-4-годишни. Откъде е дошла тази страшна диагноза?!

Все оттам - от семейството! Децата са поели върху себе си негативната енергия на тежките родителски проблеми и не са успели да се справят с нея. Организмът им е започнал да стачкува – и се появява онкологичният проблем.

Причина за всяка тежка диагноза може да бъде неправилното поведение на родителите. Например ситуация, в която детето е заставено да вземе решение, за което не е готово поради възрастта си. Да допуснем, че майката и бащата се развеждат и изискват детето да избере с кого да остане. С други думи, предлагат му да се откаже от единия си родител, да предаде някого.

То изпада в психологически колапс и организмът му отговаря с рязка криза.

Обикновено в такива случаи започва диабет. Неговият отговор е агресията - аз съм безсилен да взема решение, аз ще се самоотстранявам, неизлечимата болест е по-малко зло от избора, който ме заставихте да направя.

За съжаление това може да стане и в случаите, когато майката или бащата не се решават сами да направят собствения си избор, дори когато той не засяга детето. На енергетично ниво то възприема мъченията на родителя, отразява ги, притегля ги към себе си и тъй като не може да се справи с колосалното натоварване, се разболява.

Накрая ще споменем за най-отвратителния маниер на някои родители – манипулацията със здравето на дете. За да постигнат някакви свои цели, например да привлекат към себе си вниманието му, майката и бащата използват подлия аргумент, че това е необходимо за здравето на детето. Няма защо да се замисляме много, за да дадем примери за това. Всеки от вас може да си спомни поне няколко случая със семейства, които години наред съществуват на границата на развода и не се разпадат само защото майката истерично доказва на бащата, че ако това стане, това ще убие сина им или дъщеря им. “Как можеш да мислиш за личния си живот, когато Петьо /или Танчето/ има пневмония?” И въпросните дечица послушно хващат пневмония, само и само да помогнат на мама или татко. Разбира се, децата правят това абсолютно несъзнателно, но нима страданието им става по-малко? А то е не само физическо!

Децата в такива семейства ясно усещат, че не ги обичат, че безсрамно ги използват. Възниква мощен вътрешен протест, отдалечаване от единия или от двамата родители, започнали толкова грозна игра. Не е трудно да си представим проблемите, на които са подложени след това жертвите на подобна игра.

Между другото на самите родители бъдещето също ще им бъде твърде горчиво. Когато порасне, детето започва несъзнателно да си отмъщава на онези, които са го превърнали в оръдие за манипулация, а къде и как точно ще излее тази своя мъст, само Господ знае. Във всеки случай подобен манипулатор не може да разчита нито на любовта, нито на подкрепата на детето си.