Пръв австрийският психолог Алфред Адлер посочва взаимовръзката между поредността на децата в семейството и характера им. Според него силните и слабите страни на човек се проявяват в зависимост от семейното обкръжение, в което израства.
Обикновено се ръководите от потребността да се почувствате приети и одобрени в средата, към която принадлежите.
Като малки се състезавате за родителското внимание. По подобен начин се състезавате и като големи за важните (и не до там) неща в живота си.
Просперитетът на най-големите
Хилъри и Бил Клинтън, Брус Уилис, Дж. К. Роулинг, Уинстън Чърчил - общото между тези личности е общественият им просперитет, постигнат благодарение на качества, като отговорност и умение за стриктно следване на поставените цели. Другото им сходство е фактът, че са първородни деца в семействата си.
Според норвежки психолози първородните деца имат по-висок коефициент на интелигентност, в сравнение с по-малките си братя и сестри. Проявяват перфекционизъм и имат развита интуиция, но често са авторитарни и не търпят възражения.
Конформизмът е характерен за първородните - та нали още от деца са разбрали, че за да получат благоразположението на родителите си, трябва просто да изпълняват желанията им. Или да създадат впечатление, че го правят. Този принцип остава валиден за тях и като възрастни - в зависимост от това в коя сфера се развиват, умеят да „отгатват" желанията на влиятелните личности, като политици, журналисти, магистрати и водещи мениджъри, които да им помогнат по пътя на реализацията.
Те са амбициозни и по-начетени от родените след тях деца, и в много по-голяма степен от тях са склонни да се идентифицират с родителите си, а от там и с други авторитети.
Изследвания, проведени в университета в Охайо, САЩ, показват, че първородните деца (и в още по-голяма степен единствените) се насочват много по-често към интелектуални професии. В цялата история на нобеловите лауреати повече от половината са първородни.
Балансьорите са винаги по средата
БИЛ Гейтс, Мадона, принцеса Даяна - всичките с успех в различни полета. И тримата са втори деца. Тези деца най-често израстват като творчески натури с абстрактно мислене. Въпреки че често постигат успехи, не са толкова конкурентоспособни и имат нужда от по-специфична атмосфера, за да се развиват. Не се чувстват комфортно в стереотипното, монотонно ежедневие. Израстват като компромисни и дипломатични личности, което е разбираемо, тъй като постоянно им се налага да балансират между интересите на родителите си, най-големите и най-малките братя и сестри.
Обикновено умеят да водят преговори и да внасят миротворчески дух. С готовност откликват на нуждите на околните. Тези техни качества ги превръщат във всеобщи любимци и перфектни мениджъри. Тяхната сговорчивост и предразположеност към хората им помага да съградят мостове в общуването и при най-конфликтната ситуация. По принцип харесват риска, но за да постигнат върховете в развитието си, им е необходим и известен късмет.
Съблазнителните трикове на най-малките
Камерън Диас, Джим Кери и Еди Мърфи - всичките реализирани актьори. И тримата са най-малките деца в семействата си. Тези хора са изключително социално ориентирани, безгрижни, емоционални и значително по-убедителни от по-големите си братя и сестри. Изтърсаците са най-чаровните манипулатори. Само да си поискат нещо - с детинска съблазнителност ще ви измъкнат каквото си наумят. Ала и те самите са много доверчиви, което пък понякога ги превръща в обект на манипулация. Добри оратори са и имат развинтена фантазия.
Животът им протича различно - или изживяват същите битки за място под слънцето, както средните, или се радват на статута на първородните, ако родителите са вече в по-напреднала възраст. Тогава получават грижи и внимание от хора, които са вече улегнали и по-спокойни при възпитанието на децата си. Развиват се като забавни и комични персонажи, непретенциозни към себе си. Към другите, обаче, са доста взискателни. Трудно понасят критика - нали обикновено са свикнали да са „галеничетата". Журналистиката, РR-а и рекламата са най-подходящите поприща за тях.
Без съмнение за просперитет в живота е необходима и доза шанс. Но въпросът за „мястото", което заемате в дадена общност, се поставя още в семейството. Особено когато става дума за повече от едно дете. Семейството е първото пространство, където малчуганът може да развие чувство за неравнопоставеност, било то като получава статут на „цар" спрямо останалите, било като онеправдано или балансьор между интересите на останалите.
Това е така, защото не само децата, но и родителите търпят израстване. Съответно през различните етапи от живота си, те поставят различни надежди и очаквания спрямо децата си. Ако първородното дете иска да стане цирков артист, твърде вероятно е това да хвърли в шок родителите. Но ако третото дете, например, изяви подобна амбиция, то едва ли ще се възприеме като кой знае каква драма.
Всичко казано дотук все пак очертава само общия фон. И в тази тема, както навсякъде в психологията, индивидуалните копнежи, различните икономически и исторически обстоятелства, специфичната култура и т. н. оказват своето влияние.