През последните години станахме свръх-толерантни към децата си. По-точно към тяхното често неприемливо поведение. Сигурно и вие сте ставали свидели на това как децата се държат лошо с родители или близки, как си правят каквото си искат, а майката вдига безпомощно рамене, притеснява се от поведението на отрочето си, но не предприема някакви мерки.

Все намираме оправдания за действията на любимото си същество, а то още повече демонстрира лош нрав, сякаш ни предизвиква, за да види докъде може да се простират границите на родителското търпение. И ако такова на практика няма, става страшно !

Детето губи представа за реалността и за адекватно поведение в живота. Според психолозите детето се чувства спокойно и щастливо, когато знае, че до себе си има стабилен човек, на когото може да се разчита, който следи за спазване на правилата, който може да казва "не" и не може лесно да бъде манипулиран. Как да контролираме децата? Един от начините е наказанието. Няма се предвид побои или жестоки ограничения, а наказание като възпитателна мярка, целяща да предотврати нежеланото поведение .
Наказанието, когато е приложено правилно и с мярка, е полезно и за двете страни. То дава възможност на родителите да не се държат зле с детето си в пристъп на ярост, да се успокоят и да помислят как да реагират. Наказаното дете има възможност да обмисли случилото се и да се научи, че това не е присъда, а средство да възстановява самоконтрола си.
Наказанието трябва да се използва за оформяне на поведението, в никакъв случай да не унижава. Иначе ще има обратен ефект. Детето ще се озлоби и ще стане още по-непокорно. Психолозите съветват да се спазват изброените в каретата правила.
ВИДОВE
При по-малките най-добрият и лесен начин е да ги накарате да стоят определено време на определено място. Така с хем ще осъзнаят какво са направили, хем ще се научат на самоконтрол. Използвайте немного дълги периоди от време (не 1 повече от 15 мин), за да има ефект.

При по-големите може да забраните за определен период от време извършването на любими дейности (телевизор и компютър например) или да отнемете за известно време любима играчка. При най-големите това може да е свързано и с някаква форма на контрол над парите. И тук е много важно да не прекалявате, защото в противен случай рискувате детето да почне да прави нещата зад гърба ви, включително и да бърка в портмоне-то, за да си набави наложената глоба. В никакъв случай не налагайте наказания, свързани с училище, детската градина или работата вкъщи. Единственото, което ще постигнете в този случай, е набързо претупана работа и окончателно намразване на всичко, свързано с учебния процес и домакинската работа.

КАТЕГОРИЧНОСТ
Бъдете последователни в наказанията и солидарни с партньора си. Ако за едно и също действие веднъж наказвате, а друг път не, детето не може да разбере дали наистина е лошо това, което прави. И ще го повтаря много пъти, докато се ориентира в обстановката. Ако майката приложи наказание, а бащата го отмени (или обратното), каузата е загубена. Малкият хитрец ще знае, че ще му се разминава и ще си прави каквото си иска. Не изпитвайте чувство за вина, ако някой каже, че не е наказвал детето си или дори не го е пошляпвал, или има ангелче вкъщи, или има нерви като въжета. Ако прекалено често наказвате детето си, е време да се замислите какво пропускате във възпитанието му.

Изберете подходящо място за наказание. Мястото не трябва да плаши и стресира детето (тъмнина, неприятни шумове), не това е целта на мероприятието. За най-малките деца това е столчето или легло, но не неговото. И не трябва да го слагате на това място, когато не е наказано, иначе ще се обърка за какво става дума. За по-големите деца условието е едно: мястото трябва да е скучно. Ако вземе да му хареса, смисълът се променя. Може и да му отнемете любимата играчка за определено време.

ВЪЗРАСТ
Съобразете се с възрастта на детето. То трябва да направи връзка между наказанието и лошото поведение. До година и половина - две това не може да се случи, малкото не схваща почти нищо и каквото и да правите, няма да има ефект. Ако в тази възраст детето върши нещо нередно, например се тръшка в магазина за някоя играчка, по-добре му отвлечете вниманието и го изведете навън, вместо да си играете на възпитание. Към втората година децата вече разбират какво им се говори. Когато им кажете, че ако не слушат, ще ги накажете, започват да разбират, че това означава прекъсване на дейността им и стоене на някое столче например за определено време. Приемат наказанието като нещо, наложено от родителите като следствие от техните неприемливи действия. В главите им протича логичната мисъл: "Ако не искам да ме наказват, не трябва да правя еди-какво си." От тази възраст нататък наказанията са ефективни, но винаги трябва да са справедливи и да не се прекалява с тях.

ПОВЕЧЕ ЗАЕДНО

Прекарвайте много време с децата си. Това е основният принцип, ако искате от наказанието да има смисъл. Не може по цял ден детето да се гледа от баба си, а за половин час вечер майка му да се прибира и да го наказва по няколко пъти. Когато детето не се държи добре, позитивното отношение на родителя се прекратява за определено време. Това има ефект, ако малкото е свикнало с постоянното присъствие на родителите си. То се научава да се чувства добре, когато слуша, и да се чувства зле, когато не слуша. Направи ли връзка между доброто поведение и добрите чувства, детето има мотивация да се държи добре. За да действа наказанието, детето трябва да прекарва много време с родителите си.

ПО-МАЛКО ПРИКАЗКИ

Не говорете по време на наказанието. Не се заканвайте, ако не сте готови за наказание, иначе ставате смешни. Не обяснявайте надълго и нашироко защо е наказанието, вие вече сте го предупредили какво ще последва след дадено действие. Не се извинявайте. Ако много говорите, детето ще усети вашата несигурност, ще протестира и ще ви манипулира. Избягвайте да крещите: "Хиляди пъти ти казах да не правиш това и онова" (значи не сте го казали ясно, щом го повтаряте хиляди пъти), такова поведение ядосва детето, превръща наказанието в отмъщение и не помага за промяна на поведението. Ако искате да ви чуят, говорете тихо и убедително, ако крещите, и детето ще крещи. Наказанието обаче трябва да е кратко, за малкото дете до 4-5 години най-много 5 минути. Как ще разбере детето какво са пет минути? Използвайте таймера на печката например или посочете докъде трябва да стигне стрелката на часовника. Времето за обяснения е след наказанието, когато и двете страни са се успокоили и разсъждават нормално.

НЕ СЕ ДАВАЙТЕ
Ако се огъвате от протестите на детето, този метод на възпитание не е за вас. Ако трябва, стойте с него и го слагайте на мястото на наказанието отново и отново, докато разбере, че няма измъкване. Ако продължи да пищи и вика, започнете да отчитате времето след като млъкне. За да избегнете прекалено негативното приемане на наказанието, можете да обясните на детето, че това е дадено време, за да се успокои и даразмисли. Звучи логично, но малките деца все още не могат да мислят така. Можете просто да заявите, че това е време за наказание каквото и да прави. При по-големите деца над 5 години удължете наказанието, ако протестира. Ако въпреки това не миряса, наложете забрана за някои любими неща, например да не играе с компютъра до вечерта. Дайте възможност за избор: "Можеш да отидеш в стаята си за 10 минути или да скучаеш цял ден."